Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Джудит се усмихна и каза:

— И на нас ни дойде до гуша от бюджетните съкращения, затова ще погнем законодателите. Остави тази грижа на нас. Ти управлявай агенцията, а ние ще намерим парите.

Внезапно Лейси усети преценката си замъглена от мисълта за Джери Кросби. Ами ако нейните подозрения се окажеха верни? Ако убийствата продължаваха? Като директор, временен или не, щеше да има властта да постъпи както намери за добре с жалбата на Джери.

Замисли се и за парите — увеличението не беше за пренебрегване. Допадаше й мисълта да преструктурира службата, да се избави от мъртвия товар и да намери по-млади таланти. Замисли се за уикенда си с Али и за факта, че не отбелязаха напредък в плановете за бъдещето, така че не се очакваше драстична промяна в пейзажа. Поне не скоро.

Четиримата се усмихваха и отчаяно чакаха да чуят желания отговор.

— Дайте ми двайсет и четири часа — все така смръщено помоли Лейси.

Докато дебнеше Рос Баник, Джери си напомняше едно важно предположение: че той е най-търпеливият убиец на света. Беше чакал пет години да убие баща й, девет — да убие журналиста, двайсет и две — да убие Кронк, и почти четиринайсет — да убие командира на скаутския си отряд. За да намери точката, където пътят му се пресичаше с този на Лани Върно, ако изобщо се пресичаше, щеше да й е нужно обичайното мъчително ровене в планина от документи назад през годините, дори през десетилетията.

Тя беше щатен преподавател, който изнасяше лекции три дни седмично и имаше относително редовно работно време. Книгата, която пишеше, трябваше да е готова много отдавна. Успяваше да работи толкова, колкото да задоволи изискванията на декана и студентите, но беше твърде погълната от престъпленията, за да стане блестящ преподавател като баща си. Беше разведена и привлекателна, но нямаше време дори да помисли за романтична връзка. Дъщеря й се справяше добре с магистратурата си в Мичиган, двете се чуваха по телефона или си пишеха през ден. Почти нищо друго не отвличаше вниманието на Джери от нейната, цел, от нейната мисия. Работеше с часове всяка вечер и рано сутрин, проверяваше улики, проучваше налудничави теории, стигаше до задънена улица и прахосваше безкрайно много време. Пропилявам си живота, повтаряше си тя отново и отново в самотата си.

Джери допускаше, че като бояджия, който обикаля различни обекти, Върно не си е правел труда да гласува, но въпреки това се поразтърси из избирателните списъци в окръзите Чавес, Ескамбия и Санта Роса. Намери двама души с името Лани Л. Върно. Единият беше твърде стар, другият — вече покойник. В регистъра на превозните средства откри още един, но той беше все още жив.

Онлайн локаторите — и безплатните, и скъпите — откриха петима души на име Лани Върно в Северозападна Флорида. Очевидният проблем беше, че Джери нямаше нито представа, нито начин да разбере дали нейният Лани Върно е живял там и ако е живял, кога се е преместил. Със сигурност не беше живял там към датата на убийството си. Според лаконичния полицейски доклад, който Кени Лий бе извадил от базата данни на ФБР, партньорката на Върно твърдяла, че двамата са „заедно“ по-малко от две години и живеят в каравана край Билокси.

Ако бе имал бракове, сигурно бе минал през бракоразводни дела. Джери прекара часове в интернет, ровейки из архивите на Флорида, но не намери нищо полезно. Ако Върно имаше деца някъде из страната, вероятно бе срещал проблеми с тяхната издръжка, но съдебните регистри не й разкриха нищо. На тях и бездруго не можеше да се разчита — Джери го знаеше прекрасно като детектив ветеран с повече от двайсетгодишен опит. Голяма част от полезната информация беше строго поверителна.

Нямаше осъдени престъпници на име Лани Върно, поне не във Флорида; не беше и страна по граждански дела. За късмет обаче, градската полиция на Пенсакола беше дигитализирала архива си още преди десетилетие, затова в облака бяха качени данни за арести и стари съдебни дела отпреди трийсет години. В два и половина през нощта, докато пиеше поредната си диетична кола, й попадна сведение за ареста на Лани Л. Върно през април 2001 г. Беше обвинен във въоръжен опит за нападение. Внесъл 500 долара гаранция и излязъл на свобода. Джери се зае да сверява данните от ареста със съдебните дела и намери още информация. На 11 юни 2001 г. Върно беше оправдан от градския съд на Пенсакола. Делото беше приключено.

Тя изчисли, че по онова време Рос Баник е бил на трийсет и шест години и от десет е практикувал право в областта. Възможно ли бе пътищата им да са се пресекли? Вероятността не беше никак голяма, но в света на Джери това важеше за всичко.