Джон Гришэм - Списъкът на съдията

На гробището Джери й подаде платнената торба с думите:

— Ето ти няколко папки, предварителна информация. Има още много.

— За първите три случая ли са?

— Да. За баща ми, Тад Лийуд и Дани Кливланд. Другите ще обсъдим по-нататък.

Торбата беше доста тежка и Лейси не беше сигурна, че иска да я вземе. Нямаше търпение да се качи в, колата си, да заключи вратата и да потегли. Сбогуваха се, обещаха си да поговорят отново скоро и си тръгнаха от гробището.

По средата на пътя до Талахаси телефонът на Лейси звънна — обаждаше се Али. Щял да се прибере късно и искал пица и вино край камината. Не го беше виждала от четири дни и изведнъж усети, че й липсва. Усмихна се, като си представи как ще се сгуши до него и ще говори за нещо друго, не за работа.

В сряда рано сутринта Дарън Троуп влетя бодро в кабинета й.

— Е, разправяй. Как мина личният ден? Прави ли нещо вълнуващо?

— Не бих казала.

— Липсвахме ли ти?

— Съжалявам, но не — отговори Лейси с усмивка.

Тя тъкмо се канеше да чете една папка от десетките, подредени на спретната купчина в ъгъла на бюрото й. Съдия от окръг Гилкрист дразнеше и адвокатите, и ищците с неспособността си да даде ход на делата. Говореше се, че причината се крие в алкохола. Лейси неохотно бе решила, че обвиненията са основателни, и се готвеше да уведоми господин съдията, че срещу него започва разследване.

— До късно ли спа? Ходихте ли на дълъг обяд с твоя федерален агент?

— Тези дни неслучайно се наричат лични.

— Е, тук нищо не си пропуснала.

— Не се съмнявам.

— Излизам да си купя свястно кафе. Ти искаш ли нещо?

— Разбира се, и за мен едно.

Кафе паузите на Дарън ставаха все по-дълги. Той работеше в Комисията от две години и проявяваше обичайните признаци на отегчение и буксуваща кариера. Дарън излезе, тя затвори вратата зад него и се опита да се концентрира над поредния съдия алкохолик. Час по-късно не беше напреднала особено и накрая избута папката настрани.

Мади Рийс беше най-доверената й колежка в службата. Работеше тук вече четири години и от четиримата адвокати беше втора по старшинство, далече зад Лейси. Тя почука на вратата и попита:

— Имаш ли минута?

Последният директор беше наложил политика на отворените врати, при която уединението стана невъзможно и все се намираше някой дати прекъсне работата. Него вече го нямаше, но макар че вратите на повечето кабинети бяха затворени, старите навици умираха трудно.

— Разбира се — отговори Лейси. — Какво има?

— Клео иска да преразгледаш случая с Хенди. Според нея трябва да се намесим.

Клео беше съкратено от Клеопатра, тайния прякор на сегашната директорка — амбициозна жена, която беше успяла да отблъсне всичките си служители за броени седмици.

— О, до гуша ми дойде от Хенди! — възкликна Лейси с досада.

— Да, да. Май е пренебрегнал наредбата за зонирането в полза на конкретен строителен предприемач, който по една случайност се оказва приятел на племенника му.

— Живеем във Флорида. Не е необичайно.

— Собствениците на съседните парцели са ядосани и са си наели адвокати. Миналата седмица е подадена поредната жалба срещу него и нещата изглеждат доста подозрителни. Знам колко обичаш такива случаи.

— За тях живея. Донеси ми досието да го погледна.

— Благодаря. Клео свиква събрание на персонала в два следобед.

— Нали ги правехме в понеделник сутринта?

— Така е, но тя си има собствени правила.

Мади излезе, без да затвори вратата, а Лейси заби поглед в екрана на компютъра си. Прехвърли набързо обичайните имейли, на които можеше да не праща отговор или да го отложи, но се задържа на този от Джери Кросби.

Може ли да поговорим? Ще ти се обадя. Номерът е 776-145-0088. Не ти е познат.

Лейси дълго се взира в имейла, докато се опитваше да измисли как да се измъкне. Кой ли от шестте си телефона щеше да използва Джери? В следващия миг на дисплея й се изписа въпросният номер.

— Здравей, Джери. — Лейси стана да затвори вратата.

— Благодаря ти за вчера. Нямаш представа колко много означаваше това за мен. Снощи спах за пръв път от много време насам.

Е, радвам се за теб. Дори до топлото тяло на Али тя не беше успяла да прогони от съзнанието си събитията от предишния ден.

— Да, вчера беше доста интересно.

— Меко казано. Е, какво става? — попита Джери.

Въпросът я стъписа, когато си даде сметка, че новата й приятелка може би ще я търси всеки ден за новини.

— Какво имаш предвид?