Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Убедеността й отново беше смущаваща, но и удивителна. Джери беше по следите на този съдия от толкова отдавна, че за нея вината му беше категоричен факт.

— Изчела съм стотици книги и статии за серийните убийци: от материали в клюкарските таблоиди до научни трудове. Нито един от тях не желае да бъде заловен, но въпреки това искат някой — полицията, близките на жертвите, пресата — да знае, че действат. Много от тях са блестящи умове, други са невероятно глупави. Всякакви ги има. Някои убиват десетилетия наред и не ги залавят, други превъртат и прибързват. Обикновено точно те допускат грешки. Едни имат ясен мотив, други убиват безразборно.

— Но обикновено ги залавят, нали?

— Трудно ми е да кажа. В страната има средно петнайсет хиляди убийства годишно. Една трета остават неразкрити. Това прави пет хиляди тази година, предишната и по-предишната. От хиляда деветстотин и шейсета досега са над двеста хиляди. Има толкова много неразкрити убийства, че не е възможно да се определи кой е бил жертва на сериен убиец. Повечето специалисти са на мнение, че това е една от причините извършителите да оставят улики. Искат някой да знае, че ги има. Опияняват се от страха и ужаса, които предизвикват. Както казах, не искат да бъдат заловени, но искат някой да знае за тях.

— Значи дори ФБР няма представа колко серийни убийци са на свобода?

— Никой няма представа. Някои от по-известните остават неидентифицирани. Така и не са заловили Джак Изкормвача.

Лейси не успя да сдържи смеха си.

— Извинявай, но ми е трудно да повярвам, че седя тук, в някакво си забутано градче във Флорида, пия хубаво кафе и говоря за Джак Изкормвача.

— Не се смей, моля те. Знам колко странно звучи, но всичко е вярно.

— Какво очакваш да направя?

— Просто ми повярвай. Трябва да ми повярваш.

Двете се умълчаха задълго, без да се поглеждат, после Лейси каза:

— Добре, слушам те. Значи според твоята теория излиза, че Баник иска да бъде заловен, така ли?

— О, не. Той е страшно предпазлив, твърде умен и безкрайно търпелив. Освен това има много за губене. Повечето серийни убийци подобно на останалите убийци са саможиви хора от периферията на обществото. Баник е човек с положение, с удовлетворителна кариера, може би е наследил доста пари. Той е болен мозък, който поддържа благоприлична фасада. Ходи на църква, в кънтри клуба и тъй нататък. Активен член е на местната съдийска колегия, председател е на историческото дружество, дори се изявява като актьор в самодейна театрална трупа. Гледала съм две негови изпълнения — пълна трагедия.

— Гледала си го на сцената?

— Да. Нямаше много публика, и напълно основателно, но в залата беше тъмно. Не рискувах особено.

— Не ми прилича на социопат.

— Както ти казах, умее да се преструва. Никой не би го заподозрял. Дори са го виждали да се мотае из Пенсакола под ръка с някаква блондинка. Използва няколко, вероятно им плаща, но не съм сигурна.

— Откъде знаеш за блондинките?

— От социалните мрежи. Например местният клон на Американското онкологично дружество организира ежегоден бал: със смокинги и всичко останало. Бащата на Баник, педиатърът, е починал от рак, затова съдията участва. Баловете са големи събития, събират много пари. Всичко се качва онлайн. Вече почти няма лично пространство, Лейси.

— Но самият той не публикува нищо в интернет.

— Абсолютно нищо. Няма никакво присъствие в социалните мрежи. Ще се изненадаш обаче колко неща може да изрови човек, когато живее онлайн като мен.

— Нали каза, че всичко оставя следа?

— Така е, но случайното разглеждане на сайтове се проследява трудно. Пък и аз вземам предпазни мерки.

След още една дълга пауза Лейси се затрудни със следващия въпрос. Джери чакаше напрегнато, сякаш поредното разкритие можеше да уплаши новата й довереница. Сервитьорката мина забързано с кана кафе и им доля.

Без да посегне към своята чаша, Лейси каза:

— Имам един въпрос. Ти твърдиш, че повечето серийни убийци искат някой да знае, че ги има и че правят, каквото правят. Това важи ли и за Баник?

— О, да. Агентите от ФБР обичат да казват, че рано или късно убиецът „се подписва“. Прочетох го в някаква книга, може и роман да беше. Не помня. Толкова неща изчетох.

— С въжето ли?

— С въжето. Той винаги използва найлоново въже с дебелина един сантиметър, тънко корабно въже с двойна оплетка, средно издръжливо. Дълго около метър, увива го два пъти около врата, пристяга го толкова силно, че винаги прерязва кожата, и го връзва на двоен кръстовиден възел — сигурно го е научил в скаутския отряд. Виждала съм снимки от всички местопрестъпления освен от това на Кронк.