Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Допускам, че отиваме в Кълман — обади се Лейси.

— Да. След около три километра влизаме в окръг Чавес.

— Нямам търпение.

— Не бързай, Лейси. Не ми е лесно. Ти си единственият човек, на когото съм се доверила, трябва и ти да ми вярваш.

— Говорехме за местопрестъплението.

— Да, да се върнем на него. От полицията не открили нищо. Нито косми, нито влакна, нито тъп предмет, само найлоновото въже около врата на жертвата, вързано по същия начин — на двоен кръстовиден възел.

— И навсякъде е използвано едно и също найлоново въже?

— Да. Съвсем същото.

Една табела ги осведоми, че вече се намират в окръг Чавес.

— У съдия Баник ли ще се отбием?

— Само това остава.

Качиха се на четирилентова магистрала и навлязоха на територията на Кълман: заведения за бързо хранене, крайпътни мотели, търговски центрове.

— Какво е свършила полицията? — попита Лейси.

— Обичайното. Поразровили, разпитали съседите, поговорили с хора, които тичали или се разхождали наблизо, с колегите на Тад, издирили един-двама негови приятели. Претърсили апартамента — нищо не липсвало, затова изключили обира като мотив. Направили всичко по силите си, но не стигнали доникъде.

— И това се случило през деветдесет и първа година, така ли?

— Да. Много стар случай без никакви улики.

Лейси се постара да прояви търпение, затова си поемаше дълбоко дъх между въпросите.

— Не се съмнявам, че и за разследването имаш папка.

— Имам.

— Как получаваш информация от полицията? Те много ревниво пазят досиетата си.

— Изисквам я по закона за достъп до информацията. Донякъде се подчиняват, но ти имаш право, никога няма да ми дадат всичко. Само повтарят, че разследването не е приключило, и ми затварят телефона. По отношение на старите случаи обаче са по-толерантни. Освен това ходя и разговарям с тях.

— Така не оставяш ли следа?

— Възможно е.

Отклониха се от магистралата и последваха табелата за стария център на града.

— Била ли си в Кълман? — попита Джери.

— Май не. Снощи проверих, но през последните двайсет години в Комисията не е постъпвал случай от тук. Има няколко от Пенсакола, но не и от окръг Чавес.

— За колко окръга отговаряте?

— За твърде много. Имаме четирима следователи в офиса в Талахаси и трима във Форт Лодърдейл. Това прави шейсет и седем окръга, хиляда съдии, шестстотин съдебни зали.

— Достатъчно ли сте?

— Най-често да. За късмет, повечето съдии са свестни хора. Рядко има гнили ябълки.

— Е, този е от тях.

Лейси не отговори. Намираха се на продължението на главната улица. Джери зави отново и спря на едно кръстовище. Отсреща се виждаше вход към затворен комплекс. Зад оградата имаше модерни къщи с малки спретнати морави.

— Доктор Баник купил тази земя преди четиресет години — поясни Джери — и направил добра инвестиция. Рос живее тук, но не можем да се доближим повече. Пълно е с охранителни камери.

— Достатъчно близо сме. — Лейси искаше да попита какъв смисъл има Джери да знае адреса му. Но отново се въздържа. Докато се отдалечаваха, каза: — Да се върнем към местната полиция: как разговаряш с тях? Не се ли притесняваш, че ще оставиш следа?

Джери се засмя, което беше рядкост за нея.

— Създала съм въображаем свят, Лейси, и изпълнявам много роли в него: журналистка на свободна практика, криминална репортерка, частен детектив, дори писателка и все с различни имена и адреси. В конкретния случай се представях за криминална репортерка от Мемфис, която работи над пространен материал за стари и неразрешени случаи в Тенеси. Дори дадох на началника на полицията визитката си с телефонен номер и имейл адрес. Късата пола и женският чар вършат чудеса. Те всички са мъже, по-слабият пол, нали знаеш. След няколко приятелски разговора стават по-открити.

— Колко телефона имаш?

— О, не знам. Може би шест.

Лейси поклати глава невярващо.

— Освен това този случай е почти забравен. След като от полицията разбрали, че няма за какво да се хванат, престанали да бързат. Жертвата не била от техния град, нямала близки, които да ги притискат и разпитват постоянно. Престъплението им изглеждало напълно случайно и неразрешимо. При някои от тези стари случаи ченгетата дори се радват, ако се появи човек, който да погледне досието с нови очи.

Бяха се върнали на главната улица в старата част на града. Скоро видяха внушителната сграда на съда в неокласически стил. Около площада пред нея бяха разположени магазинчета и офиси.