Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Той работи ето там — погледна към съда Джери. — Но няма да влизаме.

— Нагледала съм се на съдилища.

— Пълно е с охранителни камери.

— Наистина ли мислиш, че Баник ще те познае? Никога не сте се срещали и той няма представа коя си и какво целиш, нали?

— Да, но защо да рискувам? Всъщност преди години влязох веднъж. Беше първият ден от съдебния сезон и вътре гъмжеше от хора — бяха призовали повече от сто души за избор на съдебни заседатели. Слях се с тълпата и разгледах. Неговата зала е на втория етаж, а кабинетът му е малко по-надолу по коридора. Беше странно, почти поразително да съм в една и съща сграда с човека, убил баща ми.

Лейси остана смаяна от увереността в думите й. Макар и без нито едно категорично доказателство, Джери непоклатимо вярваше, че Баник е убиец. И очакваше от нея да се намеси, по някакъв начин да установи истината и да въздаде справедливост.

Обиколиха площада и се отдалечиха от центъра на града.

— Имам нужда от кафе. А ти? — попита Джери.

— Разбира се. Приключихме ли с обиколката?

— Да, но трябва да поговорим за още много неща.

В края на града се отбиха в заведение от някаква верига. В 14:30 ч. то беше пусто. Избраха си ъглово сепаре далече от празния бар. Джери носеше платнена торба, която сигурно беше пълна с папки. Поръчаха си кафе и докато го чакаха, пиеха вода с лед.

— Описваш Тад Лийуд като първата жертва — каза Лейси. — Коя е втората?

— Не знам колко точно са жертвите, затова не мога да бъда сигурна, че Тад е първият. Засега съм открила шест. Тад е убит през деветдесет и първа и смятам, че баща ми е бил вторият, на следващата година.

— Ясно. И не ми позволяваш да си водя бележки, така ли?

— Още не.

— Журналистът Дани Кливланд е убит през две и девета. Той ли е бил третата жертва?

— Не.

Лейси въздъхна отчаяно.

— Извинявай, Джери, но нищо не разбирам. Отново съм объркана.

— Имай търпение. Третата жертва, поне според моя списък, е момиче, което той е познавал от следването си.

— Момиче ли?

— Да.

— А нея защо е убил?

Докато им поднасяха кафето, двете млъкнаха. Джери си сложи сметана, разбърка я бавно, озърна се небрежно и каза:

— Да поговорим за нея по-късно. Обсъдихме три жертви, засега е достатъчно.

— Добре, но съм любопитна… разполагаш ли с нещо повече за останалите три?

— Ами не. Имам мотив и начин. Нищо друго. Но съм сигурна, че всички са свързани с Баник.

— Това го разбрах. Той е съдия от десет години. Според теб е убил човек и след като е заел този пост. И е продължил да го прави, така ли?

— О, да. Последната му жертва е отпреди две години — пенсиониран адвокат от Флорида Кийс. Някога работел в голяма правна кантора. Намерили го удушен на риболовната му лодка.

— Този случай го помня. Кронкайт или нещо подобно.

— Кронк, Пери Кронк. Бил на осемдесет и една години, когато уловил последната си риба.

— Случаят предизвика сензация.

— Да, поне в Маями. Там има повече убити адвокати на глава от населението, отколкото където и да било другаде. Ама че постижение, а?

— Заради търговията с наркотици е.

— Разбира се.

— А каква е връзката с Баник?

— Бил стажант във фирмата на Кронк през лятото на осемдесет и девета, но се почувствал измамен, когато не получил предложение за постоянна работа. Страшно трябва да се е вбесил, след като двайсет и две години е чакал да си отмъсти. Невероятно търпелив е.

Лейси се замисли над чутото. Отпи от кафето си, загледана през прозореца.

Джери се наклони към нея и каза:

— Според мен, като псевдоексперт по серийните убийци, засега това е най-сериозната му грешка. Убил е възрастен адвокат с много приятели и безупречна репутация. Две от жертвите му не са случайни хора — баща ми и Кронк.

— А между двете убийства има двайсет години.

— Да, той така действа, Лейси. Необичайно е, но не е нечувано за социопатите.

— Извинявай, но не съм запозната с методите на социопатите. Занимавам се със съдии, които са с всичкия си, поне повечето. Те просто оплитат конците, когато пренебрегнат някое дело или смесят личните си интереси със съдийските задължения.

Джери се усмихна разбиращо, отново се озърна и каза:

— Психопатът е човек със силно психично разстройство и антисоциално поведение. А социопатът е психопат на стероиди. Дефинициите ми не са медицински, но са доста точни.

— Аз ще слушам, а ти продължавай.

— Моята теория е, че Баник има списък на хора, които са му навредили или са го обидили. Може да е било нещо съвсем тривиално, като например че преподавател по право го е поставил в неловко положение, или пък нещо смазващо като сексуално насилие от страна на скаутски командир. Сигурно си е бил наред преди това. Дори не мога да си представя какво би причинило подобно изживяване на едно дете. Затова на Баник открай време му е трудно с жените.