Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Победата бе струвала скъпо на Лейси. Беше тежко ранена по време на предизвикана автомобилна катастрофа близо до казиното. Лежа в болница седмици наред, а после дълго ходи на физиотерапия. Раните й заздравяха, но болките и сковаността останаха. Хюго Хач, неин приятел и колега, който беше на предната седалка в колата, загина на място. Вдовицата му заведе дело за причиняване на смърт, а Лейси, от своя страна, предяви иск за нанесени вреди. Солидното обезщетение сякаш беше гарантирано, но делата се проточиха, както ставаше с повечето граждански искове.

Лейси установи, че не може да избие от главата си мисълта за обезщетението. Представяше си огромна купчина пари на масата — пари, събрани чрез конфискация на незаконно придобито имущество. Само че и наказателното, и гражданското дело бяха твърде сложни. Засегнатите страни бяха много, а алчните им адвокати кръжаха като лешояди да докопат парите.

Още нямаше обявена дата за делото на Лейси, пък и от самото начало я уверяваха, че то никога няма да се случи. Адвокатът й беше сигурен, че ответниците са ужасени от вероятността да се изправят пред съдебно жури и да се мъчат да обясняват предизвиканата катастрофа, отнела живота на Хюго и наранила тежко Лейси. Тя очакваше обсъждането на споразумението да започне всеки момент, като първоначалната сума трябваше да е „седем цифрена“.

Да навършиш четиресет бе донякъде травмиращо, но ако си със солидна банкова сметка, нямаше да боли толкова. Лейси получаваше прилична заплата, беше наследила малко пари от майка си, нямаше дългове и имаше доста спестявания. Но споразумението щеше да й даде мощен тласък и да й позволи да напусне работа. Не беше сигурна къде ще отиде, но й беше приятно да си мечтае. Дните й в Комисията по съдийска етика бяха преброени и този факт извикваше усмивка на лицето й. Бе настъпил моментът за нова кариера, а фактът, че нямаше представа каква ще е тя, всъщност я въодушевяваше.

Междувременно обаче трябваше да приключи няколко случая, да разследва няколко съдии. Обикновено започваше деня с мотивиращ монолог, за да се настрои за работа, но днес го пропусна. Джери Кросби беше успяла да я заинтригува с невероятната си история за съдията убиец. Съмняваше се в нейната правдоподобност, но любопитството я глождеше достатъчно, за да предприеме следващата стъпка. Ами ако се окажеше вярно? Ако това беше шанс да увенчае кариерата си с още един голям успех? С още един славен момент, като разреши половин дузина неприключени случаи и завладее първите страници на вестниците. Нареди си да престане да мечтае и да се залавя за работа.

Взе бърз душ, отдели няколко минути за косата и грима си, обу джинси и маратонки, остави храна и вода на Франки и излезе от дома си. На първото кръстовище видя знака за предимство, който неизменно й напомняше за катастрофата. Странно как определени неща предизвикваха едни и същи спомени — ето, тя всяка сутрин поглеждаше пътния знак и миналото нахлуваше. После изчезваше почти мигновено до следващия ден. Три години след преживения кошмар Лейси все още беше крайно предпазлива зад волана, винаги отстъпваше предимство и никога не превишаваше позволената скорост.

В западните покрайнини на града, далече от Капитолия и университетския кампус, тя спря пред стар търговски център, паркира и в 8:05 ч. влезе в „Бонис Биг Брекфаст“ — местно заведение, което не се посещаваше от студенти и лобисти. Както обикновено беше пълно с продавачи и ченгета. Лейси си взе вестник и седна на бара, недалече от кухненския прозорец, където сервитьорката си приказваше с готвачите, които й отговаряха с цветисти изрази. Менюто предлагаше поширани яйца върху препечена филийка с авокадо, превърнали се в легенда, и Лейси си ги позволяваше поне веднъж месечно. Докато чакаше, провери имейла и есемесите си и остана доволна, че всички по-важни съобщения могат да почакат двайсет и четири часа. Писа на Дарън, че няма да бъде в службата днес.

Той отговори бързо и я попита дали не напуска. Такава беше нагласата в Комисията напоследък. Винаги подозираха служителите, останали на работа там, че кроят планове да избягат.

В 9:30 ч. Лейси беше на междущатската магистрала 10 и пътуваше на запад. Беше 4 март, вторник, а всеки вторник приблизително по това време тя очакваше обаждане от по-големия си и единствен брат Гънтър. Той живееше в Атланта, където въртеше бизнес с недвижими имоти. Независимо от колебанията на пазара Гънтър винаги беше настроен оптимистично и бе на прага на поредната голяма сделка. Лейси беше изморена от разговорите с него, но нямаше избор, трябваше да ги изтърпи. Той се тревожеше за нея и все й намекваше да напусне работа и да дойде при него да печели големи пари. Тя вежливо отказваше. Брат й живееше на ръба, адски обичаше да взема кредит от една банка, за да плати кредита си в друга, и все успяваше да се отърве на косъм от фалита. Последната работа, на която се виждаше Лейси, беше да строи още молове в предградията на Атланта. А най-честият й кошмар беше Гънтър да е неин началник.