Пол Сюлицер - Fortune

СЪСРЕДОТОЧИ СЕ, ЦИМБАЛИ! Така, докъде бяхме стигнали? Да, Ли и Лиу навярно са ѝ разказали всичко, което знаят за миналото ми, и може би дори са гарантирали за…

… Ако този път не подскачам, то е не поради липса на желание. Просто имам всички основания да мирувам, да замръзна, да се превърна в паметник. Защото петте мадами изведнъж измъкват коя миниатюрни копринени примки, коя микробръсначи, коя… Накратко, целия набор от инструменти на амбулантните китайски бръснари. И придружавайки всеки жест с целувки и деликатни ласки, действително започват да бръснат онази част от анатомията ми, през която и през ум не би ми минало да прекарам бръснач.

— Да видим за какво по-точно става дума — заявява Миранда. — Най-добре е да започнем всичко отначало. Ще ми обясните отново не защо трябва да ви продам моите дялове, а как възнамерявате да ме обезщетите за отказването ми от един бизнес, който въпреки пожара…

Китайските бръснари обожават да си служат с копринени примчици, за да обезкосмяват клиентите си. Достатъчно е да пристегнеш косъма колкото се може по-ниско в основата и рязко да дръпнеш. Тази техника е особено резултатна, когато човек е почти кьосе. А аз не съм. И то най-вече на онова място. Но ентусиазмът, с който девойките размахват инструментите си, все едно жънат пшеница, ме кара да се въздържам не само от подскоци, но и от каквито и да било движения.

— Наистина е по-добре да не мърдате, Цимбали — прошепва голата Миранда, гарнирайки съвета си с целувка. — И да говорим по същество. Значи откупувате дяловете ми…

— Точно така.

— На коя дата?

— На двайсет и трети февруари, щом договорът за продажба, който ще подпиша с Калтани, ще носи датата 25-и.

Тя отново ме целува и нежно ме гали.

— По-спокойно, Цимбали, че с тези бръсначи много лесно може да си докарате някоя беля… И колко ще ми платите за моите дялове?

— Шейсет милиона.

— И ще спечеля десет милиона?

— Именно. Освен това ще ви изплатя вашия дял от печалбата — ако има такава, разбира се — за първите два месеца след откриването на „Белият… (Докато говоря и когато Миранда не ме целува, продължавам да следя с поглед движението на бръсначите.)… слон“, като приспадна погасяването на задълженията към филаделфийската банка, изчислени върху петдесет месеца.

— Мислите ли, че през първите два месеца ще има печалба?

— Искрено казано, не.

— Което означава, че само срещу десет милиона ще трябва да се откажа от предприятие, за чието създаване спомогнах и което се очертава като изключително обещаващо?

— Тук влиза в действие втората част от моя план, която ще ви донесе несравнимо по-големи печалби.

— При положение, че изобщо се стигне до нея и че сте все още жив, за да я осъществите.

— Ще се постарая да направя всичко възможно. И най-вече да остана жив.

— Ще приема, Цимбали. Отказът би ме принудил самата аз да вляза в конфликт с Калтани. Не е изключено един ден и това да стане, особено ако вземат връх над вас. Но целунете ме, за Бога, та вие не проявявате абсолютно никакъв ентусиазъм!… Ще приема първо по тази причина, а след това и защото вашите приятели от Сан Франциско са на мнение, че сте напълно способен да осъществите успешно една толкова безразсъдна операция…

Един от бръсначите като по чудо се озовава в ръката на Миранда. Тя опира острието му до гърлото ми. Момичетата се отдръпват. Нима ще стоят и ще гледат така, най-безучастно!

— Целунете ме, Цимбали. Не, нямам никакво намерение да оставя бръснача. Изпитвам прекалено силно желание да го използвам. Без приятелите си от Сан Франциско вече щяхте да сте мъртъв. По-страстно… По-страстно, ако обичате. Ето, виждате ли, че можете, когато искате…

Много е просто. Е, почти.

— Бидейки принуден да отстъпя пред шантажа на Калтани, аз трябва да им продам петдесет и един процента от дяловете на Слона срещу двайсет и един милиона.

— За тази цел трябва да откупя дяловете на Миранда. И то всичките. По две причини: първо, защото изискването на Калтани е от 30 март аз да остана единственият им съдружник, което би им спестило прекаленото любопитство от страна на някой друг акционер… и второ (но тази причина, естествено, е неизвестна на Калтани), защото, за да доведа докрай замисъла си, трябва на всяка цена да се изправя сам срещу тях на 4 август, когато ще изпълня обещанието си да им продам и последните два процента.

— За да убедя Миранда да ми продаде своите петдесет процента, купени за петдесет милиона, аз ѝ предлагам да ги откупя за шейсет, което би ѝ донесло печалба от десет милиона. Това, разбира се, не ѝ звучи достатъчно убедително. Но в случай на успех планът ми ще ѝ позволи да спечели несравнимо повече. Тя хем вярва, хем не вярва в това. Ала няма кой знае какъв избор: откаже ли да ми продаде дяловете си, ще ме лиши от възможността да изпълня условията на Калтани и следователно попада заедно с мен под прицела на застрахователната компания. И губи всичко, или почти всичко, като ѝ остава единствено да заведе дело срещу мен, което ще се проточи с години и може би никога няма да приключи, тъй като междувременно Калтани — или самата тя в пристъп на гняв — ще са ми видели сметката.