Пол Сюлицер - Fortune

И тъй като не може и дума да става Хайди и Марк-Андреа да се разделят, и тъй като Сара не иска да повери двете деца на едничките грижи на валкирията, на 10 февруари за пореден път вземам сам самолета за Париж. Откъдето всъщност само ще мина. Целта ми е моят добър стар Сен Тропе. И Хенрик Корбер, който ме чака там.

Мисля, че никога, та ако ще и само за миг, не съм бил действително съблазнен от перспективата да се ангажирам с откриването на казино в родината на гражданите банту. В най-добрия случай идеята просто ме е разсмивала. При банту! И в страната на апартейда, на всичко отгоре! Във всеки случай, винаги съм смятал, че едва ли има нещо по-смешно от това. Склонен съм да се съглася, че понякога ми се е случвало да участвам в доста шантави начинания — в това отношение операция „Плодов сладолед“ е напълно подходящ пример — но всичко си има граници…

Марк Лаватер свива рамене.

— Грешиш. В това няма нищо необичайно. Корбер съществува, Боф-незнамсикакво също. По-точно ще съществува в края на годината. И най-вероятно ще има казина. И хотели. Има дори договори, които вече са готови за подпис. Мога да ти кажа също, че твоят Корбер не е единственият мераклия. Веригата „Холидей Ин“ и някои други също точат зъби.

— Не ме разсмивай. Дори ти не успяваш да произнесеш името на оная клоака!

— Проектът е напълно осъществим, Франц. И или участваш, или не участваш, макар че по мое мнение си имаш достатъчно грижи с твоя Слон. Но независимо дали ти е смешно или не, ще има Лас Вегас-банту, помни ми думата.

Рано или късно.

Ферарито на Олифан още излизаше през градинската порта на къщата ми в Лонг Айлънд, когато вече бях набрал телефона на Марк, видимо недоволен, че съм го измъкнал от леглото в единайсет и половина през нощта (за пореден път бях пропуснал да взема под внимание часовата разлика). Бях го информирал накратко за необичайното посещение на Калтановия consigliere, приобщавайки го към собственото си недоумение. Накрая все пак бе промърморил:

— При положение, че не разполагаме с нищо по-добро, винаги можем да се опитаме да изясним доколко е достоверна историята с този Корбер.

— Чудесна идея. Заеми се с въпроса.

— Дори и ако се наложи да прескоча да Южна Африка?

— Точно така. И целуни юнаците банту от мен.

Сега го питам:

— Е, отиде ли в крайна сметка?

— В Южна Африка? Как ли пък не. За разлика от теб аз не си падам по пътешествията.

Не, задоволил се да влезе във връзка с нашия общ приятел Турчина. Последният познава целия свят, макар че на практика никога не напуска резиденцията си в лондонския Хампстед, така че му дал имена на хора, на които да телефонира или телеграфира в Претория, Йоханесбург и Кейптаун, за да получи необходимата информация.

— Добре, разкажи ми за Корбер.

— Южноафриканец по рождение и по паспорт. Без криминално досие. За първи път натрупал състояние в текстила, разорил се и започнал отново, този път в автомобилния, а след това и във въздушния транспорт. Притежава собствена компания и малка хотелска верига в западните щати и в Мексико. Носят се слухове, че едва ли дължи само на тях сегашното си състояние, което надхвърля сто милиона ранда…

— Колко върви рандът?

— Пет франка и нещо. Повече от долара. Съжалявам, но е по-богат от теб.

— Какво се опитваш да направиш? Да ми развалиш настроението?

— Според същите слухове, господинът въртял и търговия със злато. В посока Индия.

— Ясно 8 8 Виж Money — Б. а. .

При пристигането ми от Ню Йорк Марк ме посрещна на „Роаси“. Там сменихме летището и взехме самолета за Ница. В Ница наехме кола и Марк седна зад волана. Сега прекосяваме Сент-Максим. Марк:

— Но нито наркотици, нито търговия с бели робини, нито оръжие, нито въоръжени грабежи. Накратко, във висша степен почтен финансист.

— Подиграваш се, а? Отношенията му с Олифан?

— Олифан ти е казал истината. Корбер го е наел като юридически съветник, когато е купил хотелите си във Far West. Двамата се познават най-малко от седем-осем години. Олифан е ходил два пъти в Южна Африка и всеки път, за да се срещне с Корбер. По този повод се носят други, още по-дискретни слухове, според които Олифан е нещо повече от съветник на Корбер, че има общ бизнес с него…

— Какъв бизнес? Опитвам се да си представя как би изглеждал един сблъсък между Корбер и братята Калтани с посредничеството на Олифан, но Марк поклаща глава.

— Не мисля, че ще се получи. По-скоро изглежда, че Олифан работи за своя собствена сметка.