Пол Сюлицер - Fortune

Махвам с ръка, за да предваря забележката му, и добавям:

— Да, знам, Марк, може би някой си прави шега с мен, но не е изключено зад това да се крие и нещо друго…

Вдигам отново телефона и разпитвам рецепцията.

Да, действително са забелязали да минава едно странно облечено момиченце, което дори ритнало портиера и момчето, обслужващо асансьора. Колкото до стюардесата…

— Каква стюардеса? Тази, която придружавала момиченцето при влизането му в хотела, която попитала за номера на апартамента ми, която се качила заедно с момиченцето, заявявайки, че искала да ни направи изненада, която току-що си тръгнала и…

— Догонете я, бързо!

… Прекалено късно. Веднага след излизането си стюардесата се качила в чакащото я такси и изчезнала.

— Все пак остави едно писмо за вас, господин Цимбали.

Трийсет секунди по-късно един хоп ми връчва плик от амбалажна хартия без марка, което свидетелства, че писмото не е било изпратено по пощата. На него пише: Г-н Цимбали, Хотел „Пиер“, Ню Йорк, а в горния му десен ъгъл има втори надпис: Лично. Той съдържа два по-малки плика, също запечатани и адресирани до мен. Отварям първия. Писмото е написано на ръка на немски: Господин Цимбали, по ваша вина ние сме разорени и прогонени от дома ни. Не знаем къде да отидем. Въпреки това ни увериха, че сте много добър човек, така че погрижете се за Хайди, ако обичате. Хайди е много интелигентна, а също и много добра, като не се смята навикът ѝ да раздава ритници, което обаче прави не от лошотия, а само на шега. Като изключим това, просто нямате представа колко е интелигентна. Послепис: Не я карайте да облича вълнени дрехи на голо, тъй като се изрива. Подпис: Анна Мозер.

Ако очите ми са толкова изблещени, колкото и тези на Марк, на когото превеждам писмото, докато го чета, не ще и дума, че представляваме прелестна картинка.

— А другият плик?

Той съдържа три листчета. Много бързо си давам сметка, че става дума за един и същи текст, съставен на три езика — немски, френски и английски, който гласи следното: Долуподписаната Анна Мозер, в качеството си на настойничка на сестра ми Хилдегарде-Хайди Мозер, разрешавам на г-н Франц Цимбали, отседнал в хотел „Пиер“ в Ню Йорк, да задържи при себе си гореспоменатата ми сестра. Залцбург, Австрия, 9 септември 1976 г. Подписът е същият като на първото писмо, но този път е придружен от два печата (както обикновено неясни) и от още два съвършено непознати подписа.

От опит глава не боли. И опитът продължи дори цели два часа под формата на истинска обща мобилизация — признавам, доста комична и със сигурност повече от неуместна, — която тя наблюдава, във висша степен подигравателно равнодушие. Положихме неимоверни усилия — първото лице множествено число включва трима от най-добрите американски бизнес-адвокати, един бивш главен инспектор от френското министерство на финансите, един изключително талантлив международен финансист (говоря за себе си) и неколцина известни архитекти и дизайнери — с едничката цел да разберем какво, по дяволите, бих могъл да го правя това малко русокосо чудовище, изтърсило ми се буквално от небето.

Генералното консулство на Австрия в Ню Йорк? В петъчната вечер то е почти безлюдно, като се изключи дежурния служител, който преценява, че всичко това може преспокойно да изчака до понеделник.

Тайнствената стюардеса? Идентифицираме я лесно благодарение на униформата на австрийските авиолинии и на няколко телефонни обаждания в служба „Пристигащи“ на летище „Кенеди“. Оттам са категорични — малката Хайди Мозер е дебаркирала напълно законно на американска територия с полета от Виена в компанията на някоя си Елизабет Дреслер. Която е къде? В отпуск или на почивка за девет дни в неизвестно кой край на Съединените щати. Да, може би с гадже, но личният живот на персонала…

Тогава полицията?

В крайна сметка една жена-полицай се съгласява да дойде. И Хайди много хитро използва точно момента на влизането ѝ, за да се хвърли в прегръдките ми и да се вкопчи в мен така, сякаш съм едничката ѝ любов на този свят.

— И твърдите, че не познавате това дете, господин Цимбали?

— Никога досега не съм я виждал.

— Застрашава ли тя вашата сигурност?

— Това пък откъде ви хрумна?

— А вие застрашавате ли нейната сигурност?

— Приличам ли ви на педофил?

— Педофилите не се различават кой знае колко от останалите хора, господин Цимбали. Между впрочем, самият вие признахте, че майка ви е австрийка. Детето може да ви е роднина, без да знаете това. Но ако не желаете да я задържите, винаги мога да я поверя на грижите на някоя социална институция.