Пол Сюлицер - Fortune

— Сама ли си? Същият резултат.

— Мен ли искаш да видиш?

Тя властно забожда показалец в табелата, на която на английски е изписано:

И нито дума повече. Усещам зад себе си нечие присъствие и установявам, че същото е в множествено число — най-малко дузина любопитковци наблюдават с наслаждение спектакъла. Сред тях е и Марк, който най-искрено се забавлява.

— Така де — ухилва се той, — играеш си на Дон Жуан, ръсиш бебенца под път и над път и един хубав ден — пуф! — те дебаркират в живота ти.

— Много смешно, няма що.

Свивам рамене — ако има нещо на този свят, в което съм абсолютно сигурен, то е, че русото създание не е мое творение. И дума да не става! Обръщам се към момиченцето:

— Как се казваш? Мълчание. Големите сини очи са все така впити в моите.

След английския опитвам на немски, осланяйки се на тиролския ѝ костюм. Получава се. Тя отговаря:

— Хайди.

— Хайди чия?

Девойчето свъсва вежди, накланя прелестната си главица и пита на свой ред:

— Ти ли си наистина господин Франц Цимбали?

— Yavohl! — кимвам. — От плът и кръв.

БАМ! Не успявам дори да помръдна. Тя носи безспорно очарователни сабо, изпъстрени с инкрустирани в дървото розови и сини цветенца, но затова пък дяволски твърди и остри. И ето че върхът на дясното ѝ сабо с неподозирана сила се забива в левия ми глезен. Започвам да подрипвам на един крак, като междувременно с достоен за кенгуру скок избягвам лявото ѝ сабо, което се цели в десния ми глезен. Глупакът Марк се превива от смях. Отдалечавам се на безопасно разстояние и питам Хайди:

— Но защо ме риташ, по дяволите?

— Защото това ми е специалността — отговаря тя със задоволството на човек, изпълнил достойно дълга си. — И защото и четирите сме разорени по твоя вина, мошеник такъв.

— Гладна съм — заявява тя. — Има ли нещо за ядене в тази барака?

Преставам да подскачам на място и предпазливо се изнасям извън обсега на сабото ѝ. Повдигам крачола на панталона си и оглеждам глезена си.

— Дори дупка нямаш — отбелязва тя.

— Вината не е твоя, направи каквото можа.

Зад мен Марк Лаватер продължава тъпо да се кикоти. Хайди вперва в него огромните си сини очища.

— А тоя кой е?

Моментално се възползвам от случая (Марк не разбира нито дума немски):

— Това е човекът, който ме посъветва да ви разоря. Той е виновен за всичко. И дори настояваше да го направя, въпреки че аз не исках.

Тя кимва сериозно, продължавайки да фиксира Лаватер с най-невинно изражение. Сетне пристъпва напред с протегната ръка и с широка усмивка в стил депутат радикал-социалист на предизборна обиколка…

— Виждаш ли — тържествува Марк, — достатъчно е да имаш вид на почтен човек! Децата никога не грешат.

БАМ! И в следващия миг изревава и започва да подскача на свой ред.

— Това ми е специалността — напомня очарована Хайди.

Добре. Дали пък не е време да изясним за какво по-точно става дума? Питам:

— Значи съм те разорил, така ли?

— Да.

— И кого другиго?

— Сестрите ми.

— Колко сестри имаш?

— Три. Гладна съм. Направо умирам от глад.

Вдигам слушалката на стенния телефон в хола:

— Пиле и шунка, става ли?

— Имат ли щрудел?

Превеждам въпроса на етажния рум сървис. Имат — ако не точно щрудел, то нещо подобно. Уведомявам създанието:

— Имат.

— Не искам — врътва глава то. — Попитах просто от любопитство.

— Шунка, пиле и сладкиши — поръчвам аз, затварям и продължавам да разпитвам.

— И как се казват сестрите ти?

— Анна, Кристел и Ерика. Нямам нищо против пилето. Но бих искала също мляко и лед. И един американски хотдог. И американски корнфлейкс. Както и американски сладоледи. Искам от всичко.

Правя поръчката.

— Анна, Кристел и Ерика чии?

— Опитваш се да ме накараш да се раз бъбря, а?

— Ъхъ.

— Няма да стане.

След което ми отправя една подигравателна усмивчица, минава пред мен (отново се измъквам извън обсега ѝ със скок, който би ми докарал олимпийски медал) и предприема обиколка на апартамента, раздавайки поравно любезни gut morgen и ритници на присъстващите, половината от които много скоро започват да подскачат на един крак.

— По дяволите, Франц, откъде се пръкна това чудо? — изпъшква Марк.

— Нямам никаква представа. Казва се Хайди и има три сестри. И аз, както се оказва, съм разорил и четирите. Не знам нищо повече.