Дэвид Балдаччи - Бягството

Той затвори и погледна дебелия риж котарак, който се появи в стаята, скочи на леглото и потърка глава в ръката му.

Беше го кръстил Дезо заради дезертьорската му природа — често бягаше от къщи и го нямаше с дни. Погали го по главата, а след това го взе в ръце и го притисна към гърдите си.

Брат му лежеше в затвора вече две години и нещо. Процесът му приключи бързо. Съдебният състав беше изцяло от негови колеги. Така го правеха в армията. Делата не се точеха с години, липсваха безкрайните обжалвания, а медиите бяха държани на разстояние. На подобни процеси нямаха място нашумелите цивилни адвокати, които се интересуваха не толкова от защитата на обвиняемия, колкото от евентуалните авторски права за книга или филм, които биха им донесли милиони долари. Всичко беше в ръцете на военните и те се справяха добре. Разбира се, имаше грозни истории, но те не се изнасяха на показ — погребваха ги в някой затвор.

Самият той дори не присъства на процеса, тъй като по същото време се намираше в Близкия изток, където изпълняваше поредната задача на ОКР — в случая да стреля по враговете на Съединените щати. Армията не се интересуваше от семейните му проблеми. Той имаше поставена задача и трябваше да я изпълни. А когато се прибра в Щатите, по-големият му брат вече се намираше във Федералния военен затвор, осъден да остане там до края на дните си.

Но сега положението беше претърпяло промяна.

Пулър смъкна дрехите си и влезе под душа. Пусна водата и опря глава във влажните плочки на стената. Не можеше да приеме, че брат му е избягал от затвора, защото това беше доказателство, че е виновен — нещо, което Пулър никога нямаше да повярва или приеме.

Убеждението му не се дължеше единствено на кръвната им връзка. Във фамилия Пулър нямаше предатели. Всички нейни представители се бяха били и умирали за родината си. Един от тях се беше сражавал срещу британската армия на страната на Джордж Уошингтън. Друг, ефрейтор Уолтър Пулър, беше намерил смъртта си в Гетисбърг, отблъсквайки южняците при щурма на Пикет. През 1918 г. друг член на фамилията, Джордж Пулър, бе свален над Франция, докато управлявал британски боен самолет. Той бе успял да се спаси, като скочил с парашут, но само четири години по-късно бе намерил смъртта си по време на тренировъчен полет. Най-малко две дузини мъже с фамилията Пулър бяха служили в различни бойни части по време на Втората световна война, като повечето от тях не се бяха върнали.

Ние се сражаваме, не сме предатели!

Той спря душа и излезе от банята. Прекият му командир беше прав в едно — прекъсването на тока и на резервното захранване в един и същ момент наистина беше невероятно съвпадение. А и как брат му би могъл да избяга без чужда помощ? ФВЗ бе един от най-строго охраняваните затвори. Никой не беше бягал от там. Никой.

Но по всичко личеше, че брат му бе успял да го направи. И бе оставил след себе си мъртвец, когото не можеха да идентифицират.

Пулър облече чисти цивилни дрехи, пусна котарака да потича на чист въздух и се насочи към колата си.

Предстоеше му да посети място, където не обичаше да ходи. Почти беше готов да го замени с операциите в Близкия изток, но нямаше как да не отиде. Съвсем ясно си представяше ужасното настроение на баща си, макар да не беше сигурен, че той разбира напълно какво се случва. Не беше приятно да си край него, когато е ядосан — все едно да си пред очите на вбесения генерал Джордж Патън, друга военна легенда, прословута с гневните си изблици.

Пулър се качи в белия служебен седан, запали двигателя и спусна страничното стъкло, за да позволи на топлия вятър да подсуши късо подстриганата му коса. Всичко това беше далеч от очакванията му за първия ден у дома след мисия. Но той отдавна беше наясно, че в неговия свят няма предвидими неща освен усещането, че всеки следващ миг може да ти предложи най-голямото предизвикателство в живота.

Докато шофираше към болницата за среща с непримиримия боец Джон Пулър-старши, генерал в оставка от армията на Съединените щати, внезапно му се прииска ескорт от танковете на Трета армия, командвана от генерал Патън. Беше почти сигурен, че ще се нуждае както от бронята им, така и от огневата им мощ.

Ролетната врата на склада се вдигна с възмутено проскърцване. Мъжът влезе вътре и затвори след себе си, заменяйки тъмнината на нощта с още по-плътния мрак на затвореното помещение. Той протегна ръка и запали лампата в стаичката три на три с бетонен под и метални стени и таван.