Дэвид Балдаччи: Бягството

Във ФВЗ нямаше бунтове. Спомни си, че въпреки това Боби бе получил удар от някакъв надзирател, но той така и не сподели каква е била причината.

— Не. Нещата са по-сериозни.

По-сериозни от раняване?!

— Той… Мъртъв ли е?

— Не е мъртъв — отвърна Уайт. — По всяка вероятност е избягал.

Пулър си пое дъх и се опита да проумее чутото. Никой не бягаше от ФВЗ. Все едно да отлетиш за Луната с тойота.

— Как?

— Никой не знае.

— Вие казахте „по всяка вероятност“. Нима има някакви неясноти по въпроса?

— Казах „по всяка вероятност“, защото управата на ФВЗ използва именно тази фраза. Станало е снощи. Не мога да си представя защо не са го открили, ако все още се намира в периметъра на затвора. ФВЗ е огромен, но не чак толкова огромен.

— Липсват ли и други затворници?

— Не. Има обаче още нещо, което е не по-малко обезпокоително.

— Какво, сър?

— Неидентифициран мъртвец, открит в килията на брат ти.

Пулър беше толкова изтощен, че не успя да асимилира думите на началника си. Но веднага прецени, че не би постигнал много дори и след десет часа сън.

— Неидентифициран труп? Искате да кажете, че не е нито затворник, нито надзирател, нито друг служител на затвора?

— Именно.

— А как точно е избягал брат ми?

— По време на буря. Централното захранване прекъсва, а след това блокира и резервният генератор. Управата иска помощ от близката база за възстановяване на реда. До момента на преброяването на затворниците всичко изглежда наред. Но после се оказва, че един от тях липсва. Брат ти. Има и една допълнителна бройка — мъртвецът в килията му. Чух, че министърът на отбраната за малко не получил инфаркт, когато му докладвали.

Пулър слушаше разсеяно, тъй като в умореното му съзнание се появи друга мисъл.

— Информирали ли са баща ми? — попита той.

— Лично аз не съм, ако това питаш. Но не мога да кажа за другите. Исках да научиш по най-бързия начин. Докладваха ми за инцидента преди няколко минути.

— Но нали се е случило снощи?

— Предполагам, че управата на ФВЗ не е изгаряла от желание да бие камбаната. Новината стигна до нас по каналния ред. Знаеш как е в армията, Пулър. Всяко нещо с времето си. Няма значение дали щурмуваш укрепление на противника, или подготвяш комюнике. За всичко трябва време.

— Но баща ми може вече да знае, нали?

— Да.

Пулър още беше объркан.

— Сър, бих искал да ви помоля за няколко дни отпуск.

— Очаквах го. Смятай, че го имаш. Сигурен съм, че искаш да бъдеш при баща си.

— Да, сър — машинално каза Пулър, но реалното му желание беше да се намеси в ситуацията с брат си. — Предполагам, че случаят ще бъде възложен на ОКР.

— Не съм сигурен, Пулър. Брат ти служи във ВВС. Или по-скоро е служил във ВВС.

— Но ФВЗ е затвор и на сухопътните войски. Няма териториални спорове.

— Има и още как — изсумтя Уайт. — Военните имат спорове дори за тоалетните. А като отчетем престъплението на брат ти, може би трябва да очакваме намесата на други институции, които бързо ще ни накарат да забравим междуведомствените вражди.

Пулър моментално разбра за какво става въпрос.

— Националната сигурност — мрачно рече той.

— Бягството на брат ти вероятно ще предизвика и други реакции.

— Но той едва ли е стигнал далече. ФВЗ все пак се намира в центъра на голяма военна база.

— В близост до която има летище — отбеляза Уайт. — Да не говорим за между щатските магистрали.

— Това означава, че ще се нуждае от фалшиви документи. Плюс транспорт, пари и дегизировка.

— От външна помощ — довърши Уайт.

— Мислите ли, че е получил такава? Как?

— Не знам. Но това, което знам, е, че повредата на генератора точно когато спира токът е почти невъзможно съвпадение. А как един затворник напуска строго охраняван затвор е въпрос, на който трудно може да се отговори, нали? Ами мъртвецът в килията му? Откъде се е появил той, по дяволите?

— Установили ли са причината за смъртта му?

— Може би, но не са я споделили с мен.

— Мислят ли, че го е убил брат ми?

— Нямам представа какво мислят, Пулър.

— Но сте убеден, че той е получил както вътрешна, така и външна помощ?

— Ти ми кажи, Пулър. Ти си следователят.

— Нямам мнение. Случаят не е мой.

— Бъди спокоен, никога няма да бъде твой! — повиши тон Уайт. — И те съветвам, докато си в отпуск, да стоиш настрана! Проблемите на един Пулър са ми напълно достатъчни, чуваш ли?

— Чувам — отвърна Пулър. Но не е задължително да съм съгласен.