Майкл Крайтон - Драконови зъби

В разцвета на силите си навъсеният Комодоре, сега прегърбен старик с кожено палто лете и зиме, беше обект на възхищение в Ню Йорк. С безмилостните си агресивни инстинкти, а също и с острия си груб език това необразовано момче от ферибота за Статън Айланд, син на холандски селяни, вече контролираше корабните линии в Ню Йорк и в Сан Франциско. По-късно прояви интерес към железниците и разгърна могъщата си Ню Йорк Централ от сърцето на Ню Йорк до процъфтяващия Чикаго. Винаги беше добър материал за вестниците, дори и когато е победен. Когато потайният Джей Гулд го измести от контрола на железницата за Ери, Вандербилт обяви: „Тази война за Ери ме научи, че не си струва да риташ скункс“. И в друг случай, думите му към адвокатите му: „Какво ме интересува законът? Аз нямам ли власт?“ — което го бе превърнало в легенда.

През последните години Вандербилт ставаше все по-ексцентричен, сдружаваше се с ясновидци и хипнотизатори, общуваше с мъртвите, често заради належащи бизнес дела. И макар да покровителстваше феминистки с лоша слава като Виктория Удхил, продължаваше да преследва момичета на една четвърт от възрастта му.

Няколко дни преди това вестникарските заглавия в Ню Йорк разтръбиха: „ВАНДЕРБИЛТ УМИРА!“ — което накара стареца да се надигне от леглото и да изреве на репортерите: „Не умирам! Дори да умирах, пак щях да имам достатъчно сили, за да навра тази обида в гърлата ви!“. Поне това съобщиха журналистите, макар всеки в Америка да беше наясно, че езикът на Комодоре е доста по-пиперлив.

Вагонът на Вандербилт беше последна дума на елегантността и модата — лампи „Тифани“, кристални и порцеланови сервизи, както и хитроумните легла за спане, изобретени от Джордж Пулман. По това време Джонсън вече бе огледал останалите студенти и бе записал в дневника си, че са „малко отегчителни и разглезени, но общо взето търсещи приключения хора. И всички ние споделяме общ страх — от професор Марш“.

Беше ясно, като гледат Марш да крачи властно из вагона, да се отпуска на плюшено кресло, за да запали пура или да щрака с пръсти на някой прислужник да му донесе ледена напитка, че в тази обстановка се чувства в свои води.

И наистина, понякога вестниците го наричаха Барона на костите, както Карнеги беше Стоманения барон, а Рокфелер — Нефтения барон.

Също като тези прочути мъже Марш беше постигнал всичко съвсем сам.

Син на фермер от Ню Йорк, още от млад той бе започнал да проявява интерес към вкаменелостите и науката. Въпреки подигравките в семейството беше успял да завърши академия Филипс в Андовър на двайсет и девет с почести и прякора Татко Марш. От Андовър отиде в Йейл, а оттам — в Англия, за да търси помощ от вуйчо си, филантропа Джордж Пийбоди. Вуйчо му се възхищаваше от всякакво познание и се зарадва, че член от семейството му се насочва към академичния живот. Даде на Отнийл Марш средствата, нужни, за да създаде музея „Пийбоди“ в Йейл. Единственият проблем беше, че Пийбоди даде същата сума и на Харвард, за да направят там друг музей „Пийбоди“. Направи го, защото Марш беше привърженик на дарвинизма, а Джордж Пийбоди не одобряваше такива безбожни теории. В Харвард се подвизаваше Луис Агасиз, виден професор по зоология, който не приемаше идеите на Дарвин и поради тази причина бе станал стълб на антиеволюционистите — Харвард би осигурил полезен коректив на ексцесиите на племенника му, както смяташе вуйчо Пийбоди. Джонсън научи всичко това от разговорите шепнешком в клатещите се легла на Пулман същата вечер, преди развълнуваните студенти да заспят.

Сутринта бяха в Рочестър, по обед — в Бъфало, и зачакаха нетърпеливо да зърнат Ниагарския водопад. За съжаление гледката от моста, доста надолу по течението, беше разочароваща.

Разочарованието обаче бързо изчезна, когато им казаха, че професор Марш очаква да ги види веднага в частното си купе.

Марш огледа коридора наляво и надясно, затвори вратата и я заключи отвътре. Макар следобедът да беше топъл, затвори всички прозорци и също ги заключи. Едва тогава се обърна към дванайсетимата студенти.

— Несъмнено се питате къде отиваме — започна той. — Твърде рано е да ви кажа. Ще научите след Чикаго. Междувременно, предупреждавам ви да избягвате контакти с непознати и да не говорите с никого за плановете ни. Той има шпиони навсякъде.

Един студент попита боязливо:

— Кой има шпиони?

— Коуп, разбира се! — тросна се Марш.

Като чуха непознатото име, студентите се спогледаха озадачено, но Марш не забеляза. Започваше тирада.