Майкл Крайтон - Драконови зъби

— Предупредих те да не говориш с непознати — каза професорът. — Този, който те заговори, беше любимият надзирател на Коуп, Джо Бенедикт, от Флота. Брутален главорез в човешки образ. Ако си му казал, че отиваме в Уайоминг, всичко е наред.

— Тоест няма да пътуваме за Уайоминг?

— Няма — отговори Марш. — Ще пътуваме за Колорадо.

— Колорадо?

— Разбира се — каза Марш. — Колорадо е най-добрият източник на фосили в Запада, макар че не можеш да очакваш глупак като Коуп да го знае.

Железницата „Чикаго и Норт Уестърн“ ги пренесе над река Мисисипи при Клинтън, Айова, по железен мост с дванайсет свода, дълъг почти миля. Студентите се развълнуваха, когато пресичаха най-голямата река в Америка, но след като калната ивица остана зад гърба им, летаргията се върна.

Айова беше покрита с полегати ниви, почти без забележителности и интересни обекти. През прозорците нахлуваше суха горещина, заедно с някое и друго насекомо или пеперуда. Мрачно потно отегчение се спусна над групата.

Джонсън се надяваше да види индианци, но нямаше никакви. Един пътник до него се засмя:

— Тук няма индианци от четирийсет години, от войните на Черния ястреб. Ако искаш индианци, трябва да отидеш на запад.

— Това не е ли Западът? — попита Джонсън.

— Още не. Западът е оттатък Мисури.

— Кога ще минем Мисури?

— След Сидър Рапидс. Половин ден път.

Обаче откритата прерия и преминаването на Мисисипи вече оказваха влияние върху пътниците. На всяка гара и станция за зареждане на локомотива на перона слизаха мъже и стреляха с пистолети по прерийни кучета и птици. Птиците се издигаха с крясъци във въздуха, малките гризачи се скриваха в дупките си. Никой не улучи нищо.

— Да — обади се един пътник. — Вече усещат откритите пространства.

За Джонсън откритите пространства бяха извънредно отегчителни.

Студентите се забавляваха, доколкото могат, с игри на карти и домино, но битката със скуката беше обречена. Известно време слизаха на всяка гара и се разхождаха, но скоро и гарите станаха монотонно еднакви, така че повечето оставаха по местата си във влака.

На Сидър Рапидс влакът имаше два часа престой и Джонсън реши да се разтъпче. Сви зад ъгъла на миниатюрната гара, която беше построена в края на пшеничена нива, и видя Марш да разговаря тихо с белязания мъж, човека на Коуп, Джо Бенедикт, от Флота. Държаха се като стари познати. След малко Марш бръкна в джоба си и подаде нещо на Бенедикт. Джонсън видя отблясък на злато на слънчевата светлина. Скри се зад ъгъла, преди да го видят, и бързо се върна във влака.

Когато влакът потегли, Джонсън се обърка още повече, защото Марш веднага дойде и седна до него.

— Питам се къде ли ще отиде Коуп това лято — каза професорът, като че ли мислеше на глас.

Джонсън не отговори.

— Питам се къде ли ще отиде Коуп — повтори Марш.

— Много добър въпрос — съгласи се Джонсън.

— Съмнявам се да отиде в Колорадо като нас.

— Не мога да знам. — Джонсън започваше да се отегчава от тази игра и си позволи да погледне професора право в очите, без да отмества поглед.

— Разбира се, че не — каза Марш. — Разбира се, че не.

Прекосиха Мисури в ранна вечер при Каунсъл Блъфс, крайна гара за Чикаго и Норт Уестърн“. От другата страна на моста, откъм Омаха, щеше да ги поеме „Юнион Пасифик“, която стигаше чак до Сан Франциско.

Гарата на „Юнион Пасифик“ представляваше голям открит от всички страни навес и беше пълна с пътници от най-долнопробен вид. Имаше груби мъже, боядисани жени, гранични бандити, джебчии, войници, разплакани деца, амбулантни търговци, лаещи кучета, крадци, баби и дядовци, майстори на стрелбата — объркана човешка гмеж, ентусиазирана от треската на неизвестното.

— От Черните хълмове са — обясни Марш. — Тук се екипират и оборудват, после заминават за Шайен и форт Ларами, за да продължат на север, към Черните хълмове, за да търсят злато.

Студентите, нетърпеливи да видят „истинския Запад“, бяха във възторг и си въобразяваха, че и самите те са станали по-истински.

Въпреки трескавата възбуда обаче Джонсън реши, че гледката е тъжна. В дневника си записа: „Надеждите на човечеството за богатство и слава, или поне за личен комфорт, могат да те вкарат в заблуда много лесно! Защото, разбира се, само шепа хора от тези тук ще открият това, което търсят. Останалите ще се сблъскат с разочарование, трудности и болести, може би гладна смърт, индианци или бандити, които дебнат изпълнените с надежда пионери“.