Джеффри Дивер - Танцьорът

— Нали разбираш, двамата с Пъркинс чукаме по един и същи случай — каза Селито. — Че и цяла армия от Централния следствен отдел са се включили. Но на костелив орех сме попаднали.

— И никой никога не е посмял да го натопи — обади се отново Банкс. — Никога.

Райм мислено се съгласи, че никой не би посмял да издъни човек като Хансен. Младият инспектор продължи:

— Накрая, миналата седмица успяхме да се докопаме до нещо. Хансен е пилот. Компанията му има голям склад на летището в Мамаронек — онова, дето е близо до Уайт Плейнс, нали се сещате? Някакъв съдия издаде заповед за обиск. Естествено, ние нищо не открихме. Но миналата седмица, било към полунощ, нали? Летището било затворено, но няколко човека останали да работят до по-късно. Та те видели някой си, който отговарял по описание на Хансен да се приближава с колата си до един от частните му самолети, след което натоварил няколко твърде големи брезентови чувала вътре и отлетял. Без разрешение, без план на полета, просто си отлетял. Върнал се около четиридесет минути по-късно, кацнал, качил се отново в колата си и й подпалил гумите. Без брезентовите чували. Свидетелите продиктували регистрационния номер на Федералното авиационно управление. Оказало се, че това бил частният самолет на Хансен, не на компанията му.

— Значи е знаел, че сте надушили нещо и е решил да скрие онова, което го е свързвало с убийствата. — Райм започваше да разбира защо им беше необходим. Започваше да става интересно. — От Контрола на Въздухоплаването не са ли го засекли?

— Забелязали са го за момент от Ла Гуардия 7 7 Едно от летищата в Ню Йорк, носещо името на известния кмет на града Фиорело Хенри Ла Гуардия (1882–1947) от годините на Голямата Депресия (1933–1945), създал система за защита на работниците и прочистил предградията от дребните престъпници. .

— Точно когато е навлязъл над провлака Лонг Айлънд. После се снишил под обхвата на радарите за около десет минути.

— И вие ударихте една черта да видите какво разстояние е могъл да измине, докато е бил над провлака. Някой водолаз не намерихте ли да огледа наоколо?

— Точно така. Щом Хансен чул, че имаме трима свидетели, веднага тръгнал на лов за зайци. Затова го отстранихме до понеделник. Във федералния затвор.

Райм се засмя:

— А намерихте ли си съдия, който да се върже на причините ви за задържане?

— Да, поради страх от бягство — обясни Селито. — И други глупости от сорта на нарушения на правилата на Федералното авиационно управление, безразсъдно излагане на опасност на живота на други летци. Освен това е нямал план на полета, летял е под минимума, определен от Управлението, и други подобни.

— А какво ще каже мистър Хансен?

— Той си знае урока. И думичка не обели по време на ареста, нито пък на следователите. Адвокатът му отрича всичко и подготвя обвинение за неправомерен арест и дрън-дрън-дрън… Така че, ако открием чувалите до понеделник, отиваме направо в съда и бам! Без него.

— В случай, че — отбеляза Райм — в тези чували има нещо, заради което можете да го обвините.

— Има и още как!

— Ти откъде си толкова сигурен?

— Понеже Хансен го е страх. Наел е хора да убият свидетелите. Вече на един му свети маслото. Взривил самолета му миналата нощ, когато кацал в Чикаго.

„И какво в крайна сметка“, замисли се Райм, „те искат аз да открия чувалите…“ В съзнанието му заплуваха твърде интересни въпроси. Възможно ли беше да определиш точното място на един самолет над водата само по наличието на някакъв вид утайка, солно отлагане, или може би някое насекомо, намерено размазано върху водещия ръб на крилото? Може ли да се изчисли точният час на смъртта на едно насекомо.? Ами концентрацията на сол и замърсители във водата? Ако самолетът е летял толкова ниско над водата, не е ли възможно двигателите или крилете да са захванали някое водорасло и да са го лепнали някъде по корпуса или опашката?

— Трябват ми карти на провлака — започна Райм, — както и инженерните чертежи на самолета му…

— Ъъм, Линкълн, ние не сме тука заради това — каза Селито.

— Не за да открием чувалите — прибави Банкс.

— Не? Тогава? — Райм отметна една дразнеща го къдрица черна коса от челото си и се намръщи срещу младия човек.

Очите на Селито отново огледаха бежовата кутия, контролираща околната среда. От нея бяха плъпнали множество жици, мътночервени, жълти и черни, които лежаха на земята разпилени, сложно преплетени като припичащи се на слънце змии.