Джеффри Дивер - Убийте Райм

Райм погледна картата. Беше много подробна. Полицаят я закачи на стената и излезе.

— Разкажете ми сега какво точно се е случило от отвличането на първата жертва досега — каза криминологът.

— Казва се Мери Бет Макконъл. На двайсет и три години е. Учи в университета в Ейвъри.

— Има ли си приятел? — попита Сакс.

— Не, според майка й.

— Съпругът на майка й, онзи, който е починал, ли е истинският й баща? — осведоми се Райм.

— Да.

— Има ли втори баща? — попита Сакс.

— Не. И е единствено дете.

— Разкажете какво е станало вчера.

Мейсън започна:

— Ами, беше доста рано. Мери Бет беше…

— Бихте ли уточнили? — прекъсна го Райм. — В колко часа?

— Ами, не знаем точно в колко часа е станало — тросна се Мейсън. — Не намерихме спрял часовник като на „Титаник“.

— Било е преди осем — намеси се Джеси Корн. — Били, убитото момче, е излязъл да потича, а местопрестъплението е на половин час от дома му. Трябвало да се върне в осем и половина, за да се изкъпе и да отиде на училище.

— Добре, продължавайте.

— Мери Бет е била в Блакуотър Ландинг.

— Какво е това, някакво градче ли? — почуди се Сакс.

— Не, една местност на няколко километра на север оттук. Край реката. Има двайсетина къщи и една фабрика. Няма магазини. Заобиколена е от гори и блата.

Райм погледна буквите и цифрите, с които бяха означени отделните участъци по картата.

— Къде е? Покажете ми.

Мейсън посочи квадрант Л-10.

— Представяме си, че всичко е протекло по следния начин: Гарет изскача и хваща Мери Бет. Опитва се да я изнасили, но Били Стейл ги вижда от пътя и тръгва да му попречи. Гарет обаче грабва лопата и убива Били. След това отвлича Мери Бет. — Мейсън стисна зъби: — Били беше добро момче. Наистина добро! Редовно ходеше на църква. На миналото първенство хвана една топка в последната минута на мача срещу „Албърмарл Хай“ и обърна…

— Не се съмнявам, че е бил добро момче — прекъсна го нетърпеливо Райм. — Гарет и Мери Бет пеша ли са тръгнали?

— Да — отвърна Люси. — Гарет не шофира. Никога не е ходил на курсове. Сигурно защото родителите му загинаха при автомобилна катастрофа.

— Какви улики имате?

— А, оръжието на убийството — заяви гордо Мейсън. — Лопатата. Много внимавахме. Пазим я по всички правила.

Райм зачака, но полицаят спря дотук. Накрая криминологът попита:

— И какво друго?

— Ами, някои отпечатъци.

— Само това ли е? — изуми се Сакс.

Люси стисна устни и кимна.

— Не огледахте ли местопрестъплението? — поинтересува се Райм.

— Огледахме го, разбира се — измънка Джеси. — Нищо не намерихме.

„Не били намерили нищо!“ На местопрестъпление, на което престъпникът убива едната жертва и отвлича другата, сигурно има улики за цял филм, в който да се разказва какво е правил всеки от участниците през последните двайсет и четири часа. Явно тук ставаше дума за двама извършители: момчето и невежеството на местните полицаи. Райм погледна Сакс; по очите й личеше, че и тя смята така.

— Кой проведе огледа? — попита той.

— Аз — отговори Мейсън. — Пристигнах първи на местопрестъплението. Бях най-близо, когато бе подаден сигналът.

— Кога стана това?

— В девет и половина. Един шофьор на камион забелязал трупа на Били от шосето.

А момчето било убито преди осем. Райм не беше никак доволен. Час и половина бе дълго време за едно местопрестъпление. Много улики могат да бъдат откраднати или добавени. Престъпникът може да е изнасилил и убил момичето, да го е заровил и да се е върнал, за да скрие някои веществени доказателства и да подхвърли други.

— Сам ли извършихте огледа? — поинтересува се криминологът.

— Първия път да. После дойдоха още трима-четирима. Хубаво обиколиха навсякъде.

„И са намерили само оръжието на убийството. Боже Господи!…“

— Може ли да попитам — намеси се Сакс — откъде сте толкова сигурни, че Гарет е убиецът?

— Аз го видях, когато отвличаше Лидия тази сутрин — отвърна Джеси.

— Това не доказва, че е убил Били и че е отвлякъл другото момиче.

— А — обади се Бел, — намерихме негови отпечатъци. По лопатата.

Райм кимна:

— И имате проби от отпечатъците му, защото е бил арестуван и преди, така ли?

— Точно така.

— Добре. Разкажете сега за тази сутрин.

Джеси взе думата:

— Беше рано. Малко след изгрев-слънце. С Ед Шефър пазехме местопрестъплението, в случай че Гарет се върне. Лидия дойде да остави цветя. Аз се върнах при колата. Явно съм сбъркал. Изведнъж тя запищя и после двамата изчезнаха на другия бряг на Пако. Избягаха, преди да успея да намеря лодка или друг начин да прекося реката. Ед не се обаждаше по радиостанцията. Разтревожих се за него, а когато отидох на другия бряг, го заварих ни жив, ни умрял от ужилванията. Явно Гарет е поставил капан за всеки, който влезе в бараката му.