Джеффри Дивер - Убийте Райм

Полицаят се върна с два дебели кабела с много щекери.

— Това е достатъчно — каза Райм. — С колко хора разполагаме?

— Имам трима старши помощник-шерифи и осем редови полицаи. Разполагаме с две телефонистки и пет секретарки. Използваме ги заедно с Градоустройствения отдел, което е голям недостатък, но сега заради спешността на случая ще работят само за нас. Окръжният управител го одобри, вече говорих с него.

Райм погледна стената и се намръщи.

— Какво има? — попита шерифът.

— Трябва му черна дъска — обясни Том.

— Мислех си за карта на района, но да, искам и черна дъска. Голяма.

— Нямате грижи — каза Бел.

Райм и Сакс се спогледаха и се засмяха. Това бе любимият израз на братовчед му Роланд Бел.

— Кога мога да се срещна със старшите ви заместници? За инструктаж.

— И климатична инсталация — добави Том. — Трябва му и климатична инсталация.

— Ще видим какво може да се направи — каза небрежно Бел. Явно като южняк не разбираше нуждата на хората от северните щати от по-умерени температури.

— Не е хубаво да стои в такава жега — настоя болногледачът.

— Това не е голям проблем — възрази Райм.

Том вдигна вежди и погледна Бел:

— Стаята трябва да се охлади, иначе го връщам в болницата.

— Том! — опита се да противоречи Райм.

— Страхувам се, че нямаш друг избор — заяви спокойно болногледачът.

— Добре, ще го уредим — успокои го Бел. Викна към вратата: — Стив, ела за малко.

На прага се появи млад полицай с късо подстригана коса.

— Това е шуреят ми, Стив Фар — представи го шерифът.

Беше най-високият от всички полицаи в градчето, които Райм бе видял досега — сигурно над метър и осемдесет. Големите му уши стърчаха смешно. Видът на Райм явно не го притесни много и той скоро се усмихна непринудено. Бел му възложи задачата да намерй климатична инсталация за стаята.

— Веднага ще се заема, Джим — каза полицаят, завъртя се на пети като войник и излезе.

На вратата се показа някаква жена:

— Джим, Сю Макконъл е на трета линия. Направо не е на себе си.

— Добре, свържи ме — каза Бел, после обясни на Райм: — Майката на Мери Бет. Горката жена… Съпругът й почина от рак, няма и една година оттогава. Сега и това. Лоша работа. Аз самият имам две деца. Представям си как…

— Добре, Джим — прекъсна го безцеремонно Райм, — би ли пратил някого за картата и черната дъска?

Бел примигна, изненадан от резкия тон на криминолога.

— Разбира се, Линкълн. Виж, ако решиш, че действаме много по южняшки, ако сметнеш, че много се мотаем, не се притеснявай да ни дадеш малко зор.

— О, не се и съмнявай, че ще го направя, Джим.

Единият от старшите заместник-шерифи изглеждаше радостен да се запознае с Райм и Сакс. Другите двама кимнаха сдържано и очевидно предпочитаха странните янки да са си стояли на север.

Онзи, който им се зарадва, бе синеок полицай около трийсетте на име Джеси Корн. Той бе присъствал сутринта на местопрестъплението и гузно призна, че Гарет е измъкнал Лидия точно под носа му. Когато пък стигнал до другия бряг на реката, Ед Шефър бил почти мъртъв от ужилванията на осите.

Единият от двамата по-сдържани заместник-шерифи се казваше Мейсън Жермен, нисък мъж около четирийсетте, с тъмни очи и сивееща, пригладена назад коса, в която ясно личаха следите от гребена. Беше се намазал с огромно количество евтин, смърдящ афтършейв. Поздрави Райм и Сакс с кратко кимване и явно се радваше, че криминологът е парализиран, за да не се налага да се ръкуват. Сакс, като жена, бе удостоена само с едно снизходително: „Госпожице“.

Люси Кър бе третият старши помощник-шериф и прие гостите със същата неприязън, както Мейсън. Беше висока жена, малко по-ниска от Сакс, слаба, със спортна фигура и красиво, издължено лице. За разлика от намачканата униформа на Мейсън нейната беше безупречно изгладена. Русата й коса бе стегната в скромна прическа. Човек лесно можеше да си я представи като манекенка за „Ел Ел Бийн“ или „Ландс енд“.

Райм разбираше, че студеното посрещане е съвсем нормална реакция на полицай, в чиято работа внезапно се е намесил някой друг (особено ако става дума за инвалид и жена, и то северняци). Сега обаче нямаше време да ги убеждава в ползата от участието му в разследването. Похитителят се отдалечаваше с всяка изминала минута, а и операцията беше скоро.

Едър полицай, единственият чернокож в шерифството, донесе голяма черна дъска и карта на окръг Пакенок.

Бел посочи стената:

— Закачи я тук, Трей.