Джеффри Дивер - Каменната маймуна

През цялото време държаха връзка с патрулния катер. — Агент Делрей? Тук капитан Рансъм от „Евън Бригант“.

— Слушам ви, капитане.

— Мислим, че ни е засякъл; радарът им се оказа по-добър, отколкото подозирахме. Корабът се насочи към брега. Трябва да направим някои уточнения по плана за задържане. Опасяваме се, че ако го вземем на абордаж, ще избухне престрелка. Като се има предвид кой пътува на борда… Тревожим се, че ще има жертви. Край.

— Жертви ли? — попита Коу с презрение. — Сред незаконните може би?

— Да. Смятаме, че е най-добре да препречим пътя на кораба и да изчакаме Призрака да се предаде. Край.

Делрей вдигна ръка и докосна незапалената цигара, която носеше зад ухото си, спомен от дните му на пушач.

— Не, следвайте първоначалния план. Спрете кораба, завземете го и арестувайте Призрака. Използвайте оръжие, ако се наложи. Разбрано?

— Слушам, сър. Край.

След секунди личният телефон на Райм иззвъня. Том се обади в ъгъла на стаята. Послуша известно време, сетне вдигна поглед:

— Доктор Уивър се обажда, Линкълн. За операцията. — Огледа останалите в стаята. — Ще й кажа, че ще й се обадиш по-късно.

— Не — отсече Райм. — Ще говоря сега.

Вятърът се усили. Вълните подхвърляха „Фуджоуски дракон“ като перце.

Кван Ан, Призрака, ненавиждаше пътуванията по море. Беше свикнал със скъпите хотели, с лукса. Тези пътувания бяха мръсни, смрадливи, студени, опасни. Човекът не е успял да укроти морето, мислеше си той, и това никога няма да му се удаде. Морето е ледено покривало на смъртта.

Призрака огледа палубата, но не забеляза помощника си. Обърна се към носа и присви очи — бряг също не се виждаше, само планини от тъмна вода.

Той се качи на мостика и потропа по стъклото на задната врата. Капитан Сен вдигна поглед и Призрака му направи знак да се приближи.

Сен послушно излезе на дъжда.

— Бреговата охрана скоро ще е тук — изкрещя Призрака, за да надвика вятъра.

— Мога да се приближа достатъчно, за да пуснем лодките, преди да са ни пресекли пътя. Сигурен съм.

Призрака го изгледа сурово.

— Виж какво! Оставяш тези хора на мостика и слизаш заедно с останалите от екипажа при добитъка. Скрийте се с тях и никой да не излиза от трюма.

— Ама защо?

— Защото — обясни Призрака — ти си добър човек. Прекалено добър, за да можеш да лъжеш. Аз ще се представя за капитана. Мога да гледам човек в очите и той да повярва на всяка моя дума. Ти не си способен на такова нещо.

Призрака смъкна фуражката на капитана, Сен инстинктивно вдигна ръка, но после я отпусна унило. Призрака си сложи шапката.

— Ето — каза сухо, — приличам ли на капитан?

— Този кораб е мой.

— Не. При това пътуване „Драконът“ е мой. Плащам ти в зелено.

Американските долари бяха доста по-ценни от китайския юан, валутата, в която плащаха долнопробните трафиканти.

— Нямаш намерение да се биеш с тях, нали? С Бреговата охрана, имам предвид.

Призрака се изсмя нервно:

— Как мога да се бия с тях? Те са десетки, нали? — Той кимна към моряците на мостика. — Кажи им да изпълняват всичките ми заповеди.

Сен се поколеба и трафикантът го изгледа с онзи спокоен, смразяващ поглед, който плашеше всички.

— Нещо искаш да ми кажеш ли?

Сен сведе очи, върна се в кабината и даде нареждания на моряците си.

Призрака погледна към кърмата и отново потърси помощника си. След това нахлупи капитанската шапка и се качи на мостика, за да поеме командването.

„Десет съдии от ада…“

Той пропълзя по главната палуба до кърмата, провеси глава през борда и отново започна да повръща.

Цяла нощ, откакто започна бурята, бе лежал до една малка спасителна лодка, избягал от смърдящия трюм, за да прочисти тялото си от дисхармонията, създадена от бясното море.

„Десет съдии от ада!“ — помисли си отново. Вътрешностите му се раздираха от киселия стомашен сок, изпитваше такъв студ и такова отчаяние, както никога през живота си.

Казваше се Сони Ли, макар рожденото му име, дадено от баща му, да беше Канмей, което означава „Опълчи се срещу Америка“. Това бе обичайно за родените по време на управлението на Мао — да носят политически праволинейни — и срамни — имена. Въпреки това, както често става с младежите от китайското крайбрежие — провинциите Фудзян и Гуандун, — той бе приел и западно име. Бяха му го дали още като дете момчетата от тайфата: Сони, по името на опасния, злонравен син на дон Корлеоне в „Кръстника“.

Верен на филмовия герой, чието име носеше, Сони Ли беше видял — и причинил — много насилие, но нищо не го бе поставяло на колене, в прекия смисъл на думата, като морската болест.