Джеффри Дивер - Каменната маймуна

Трафикантът кимна:

— Трябва да обмислим вариантите.

— Какви варианти? Да не мислиш да ги обстрелваме? Няма да позволя такова нещо!

Трафикантът не отговори. Остана неподвижен, втренчен в радара. Изглеждаше спокоен, но Сен подозираше, че е бесен. Никой друг трафикант не беше взимал толкова предпазни мерки срещу засичане от Бреговата охрана като Призрака на този курс. Двайсетината емигранти се бяха събрали в един изоставен склад във Фуджоу и изчакаха там два дни под надзора на един партньор на Призрака. След това ги прекараха на Ту-154 до едно изоставено военно летище край Санкт Петербург в Русия. Оттам ги превозиха в голям контейнер на 120 км до град Виборг, за да бъдат натоварени на „Фуджоуския дракон“, пристигнал в руското пристанище предишния ден. Сен бе попълнил добросъвестно митническите документи и декларации — всичко по правилата, за да не буди подозрения. Призрака се присъедини към тях в последната минута и корабът отплава. През Балтийско и Северно море, през Ламанша, след това прекосиха знаменитата начална точка на всички презокеански плавания в Келтско море — 53 градуса северна ширина и 70 градуса западна дължина — и потеглиха с пълна скорост на югоизток към Лонг Айлънд.

Нищо в този курс не би трябвало да събуди подозренията на американските власти.

— Как са успели? — възкликна капитанът.

— Какво? — разсеяно попита Призрака.

— Да ни намерят. Никой не би могъл. Невъзможно е! Призрака се изправи. Обърна се с гръб към вятъра.

— Кой знае? Може би с магия.

— По петите им сме, Линкълн. Лодката плава към брега. Ще успеят ли? Не, няма начин. Чакай, не трябва ли да го наречем „кораб“? Мисля, че да. Прекалено голямо е.

— Не знам — отвърна разсеяно Линкълн Райм на събеседника си. — Не разбирам много от корабоплаване.

Високият, хилав Фред Делрей беше главният фБР агент, участващ в операцията по залавяне на Призрака. Нито яркожълтата риза, нито черният му костюм, с цвят като гладката му кожа, не бяха гладени наскоро — но и никой в стаята не изглеждаше особено свеж. Шестимата около Райм бяха прекарали последните двайсет и осем часа тук, в тази необичайна оперативна зала — хола в къщата на Райм в Западен Сентрал Парк, който приличаше не на салон от викторианската епоха, какъвто е бил преди, а на лаборатория, претъпкана с маси, различни апарати, компютри, химикали, жици и стотици книги и списания по криминология.

Екипът включваше представители както на федералните, така и щатските правозащитни организации. От страна на щата тук беше лейтенант Лон Селито, детектив от отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, далеч по-омачкан от Делрей — а също и по-дебел (тъкмо се беше нанесъл в Бруклин с приятелката си, която, по неговите думи, готвела божествено). Младият Еди Дън, детектив от китайски произход от Пети участък на Нюйоркското полицейско управление, където влизаше и Китайският квартал, също присъстваше. Дън бе строен, мускулест и стилен, носеше очила с рамки на „Армани“, а черната му коса стърчеше на всички страни като бодли на таралеж. Работеше временно със Селито; постоянният партньор на дебелия детектив, Роланд Бел, беше отишъл преди седмица на семейно събиране в родната си Южна Каролина с двамата си синове и както се разбра, завързал голямо приятелство с местната полицайка, Люси Кър. Бе удължил отпуската си с още няколко дни.

От федерална страна в екипа участваше Харълд Пийбоди, умен мъж около петдесетте с крушовидна форма на тялото, заемащ важен пост в манхатънското управление на Имиграционно-натурализационната служба. Пийбоди не говореше много за себе си като всеки държавен чиновник, наближаващ пенсия, но обширните му познания в областта на емиграцията свидетелстваха за дълга и успешна кариера в Службата. Двамата с Делрей се бяха сблъсквали неведнъж по време на това разследване. След инцидента „Златно приключение“ — когато десет нелегални имигранти се бяха удавили след потапянето на едноименния кораб край Бруклин — президентът на САЩ бе наредил на ФБР да поеме първостепенните случаи с трафик на хора от ИНС с подкрепа от ЦРУ. Имиграционно-натурализационната служба имаше доста по-голям опит с нелегалните емигранти и трафикантите им и не отстъпваше с особена готовност ръководната си роля — особено когато в разследването се намесват нюйоркската полиция и така наречени „алтернативни“ консултанти като Линкълн Райм.

Помощник на Пийбоди бе един млад агент от ИНС на име Алън Коу, около трийсетте, с къса тъмночервена коса. Енергичен, но кисел и сприхав, Коу също представляваше загадка за колегите си, тъй като не проронваше нито думичка, несвързана с разследването. Райм бе забелязал, че костюмите му са луксозна конфекция — изтупани, но ушити нескопосано, — а прашните му черни обувки са с дебели гумени подметки като на охранител от магазин — идеални за преследване на крадци. Един-единствен път стана разговорлив — изнесе една от спонтанните си — и досадни — лекции за злините от незаконната емиграция. Коу работеше неуморно и явно горещо желаеше залавянето на Призрака.