Джеффри Дивер - Каменната маймуна

Различни други по-нисши служители, федерални и щатски, се бяха появявали и изчезвали през последната седмица, изпълнявайки задачи по случая.

Като Гара разпределителна, мислеше (и бе казвал) Линкълн Райм неведнъж през последното денонощие.

Сега, в 4.45 в тази бурна утрин, той насочи самоходната инвалидна количка „Сторм Ароу“ през претъпканата стая към дъската за материалите по разследването, на която бяха закачени една от малкото снимки на Призрака, много лоша фотография от тайно наблюдение; снимка на Сен Дзидзън, капитана на „Фуджоуския дракон“; и карта на Източен Лонг Айлънд и прилежащата морска територия. За разлика от дните през временното си оттегляне след инцидента при оглед, оставил го парализиран за цял живот, сега Райм прекарваше половината от времето си в яркочервената „Сторм Ароу“. Инвалидната количка бе екипирана с нов, супермодерен сензор за управление, открит от болногледача му Том в „Инвакеър“. Механизмът, който Райм командваше с единствения си подвижен пръст, му осигуряваше доста по-голяма маневреност от старото устройство на принципа на духане и всмукване.

— На колко са от брега? — попита той, като оглеждаше картата.

Лон Селито, който поддържаше връзка по телефона, вдигна глава:

— Сега ще разберем.

Райм работеше често като консултант за нюйоркската полиция, но най-вече в класически детективски разследвания — криминалки, на професионален жаргон. Сегашната задача бе необичайна.

Преди няколко дни Селито, Делрей, Пийбоди и сприхавият млад Алън Коу бяха дошли в дома му. Райм си имаше друго занимание — най-важното събитие за момента в живота му бе предстоящото лечение, — но Делрей привлече вниманието му с думите:

— Ти си последната ни надежда, Линк. Имаме голям проблем и не ни идва наум към кого да се обърнем.

— Казвай.

Интерпол бе разпространила „червен сигнал“ за Кван Ан. Според информаторите Призрака се появил във Фуджоу, после отлетял за Южна франция и накрая се появил в едно руско пристанище, за да вземе кораб с нелегални китайски емигранти — между които и неговият баншоу, или помощник, шпионин, дегизиран като един от пасажерите. Запътили се, изглежда, към Ню Йорк, но след това изчезнали. Нито тайванската, френската и руската полиция, нито фБР и ИНС можели да го открият.

Делрей носеше единствената улика, която притежаваха — куфарче с някои лични вещи на Призрака от една тайна квартира във Франция, — с надеждата Райм да им даде някаква насока.

— Защо е този зор да го хванете? — Райм плъзна поглед по лицата на представителите на три правозащитни служби.

— Той е шибан социопат — възкликна Коу. Пийбоди обясни по-спокойно:

— Призрака е може би най-опасният трафикант на хора в света. Отговорен е за смъртта на 18 нелегални емигранти, както и на полицаи и федерални агенти. Срещу него има дванайсет обвинения в изнасилване от жени емигрантки. И знаем, че е убил още хора. Нелегалните се наричат още „изчезнали“ — убиват ги, ако опитат да измамят трафиканта. Убиват ги, ако се оплачат. Просто изчезват. Семействата им не научават повече нищо за тях. По наши изчисления през последните няколко години поне петдесет-шейсет нелегални имигранти, превозвани от Призрака, са изчезнали.

— Повечето трафиканти не участват в курсовете — намеси се Делрей. — Единствената причина да придружава лично емигрантите е разширяването на дейността му тук. Не можем да го допуснем.

— Ако влезе в страната, ще има жертви — каза Коу. — Много жертви.

— Добре де, защо аз? Аз не разбирам нищо от трафик на хора.

— Опитахме всичко — отвърна фБР агентът. — Нищо не успяхме да направим. Нямаме никаква информация за него, нямаме снимки, отпечатъци. Нищичко. Освен това.

Той кимна към куфарчето. Райм го изгледа скептично.

— Не знам, господа.

Обясни, че не му е известно нищо за разследванията във Франция или Русия, а и нямаше никакво доверие на френската полиция за правилното събиране на уликите. Нямаше стандарти, с които да сравнява микроуликите. Без еталони на отпечатъците как можеха да са сигурни, че куфарчето е на Призрака?

— Господин Райм — поде Пийбоди, — трафикът на хора не е вече такъв, какъвто беше едно време. До неотдавна мъжете идваха сами. Сега водят целите си семейства, идват сами жени, деца. И ако види дори най-малка заплаха от тяхна страна, Призрака ги убива. Ей така. Наистина имаме нужда от помощта ви.

— Надяваме се да ни дадеш някаква насока — добави Делрей.

— Ще видя какво мога да направя, но не очаквайте чудеса — заключи Райм.