Джеффри Дивер - Каменната маймуна

Уилсън се наведе и се усмихна на детето. То я изгледа подозрително. Чернокожата жена вдигна Пои, а тя извърна личице към Сакс и протегна плахо ръчичка към червената й коса. Дръпна силно един кичур и Сакс се засмя. Социалната работничка тръгна към колата си.

— Тин! — извика китайката.

Сакс вече знаеше, че това означава „чакай“, „спри“. Обърна се: Чан Меймей се приближи. — Да?

— Ето. Това.

Меймей й подаде една грубо съшита парцалена играчка. Коте, както изглеждаше.

— Тя харесва това. Прави я щастлива.

— Благодаря.

Детето погледна куклата. Меймей съзерцаваше детето.

Социалната служителка сложи момиченцето на предната седалка, закопча колана му и отпътува.

Сакс прекара половин час в разговори с емигрантите, разпита ги, искаше да събере още показания срещу Призрака. Накрая умората я надви и тя реши, че е време да се връща вкъщи. Седна зад волана на комбито, докато семейство Чан се качваха в микробуса на ИНС. Срещна за миг погледа на Меймей, след това вратата се затвори и изчезналите, добитъкът, незаконните… семейството потеглиха към Манхатън.

Уликите, разбира се, съществуват независимо от престъпника. Макар Призрака да беше в ареста, Линкълн Райм и Амелия Сакс прекараха следващата сутрин в анализиране на доказателствата, които продължаваха да постъпват по случая „Призрак-убиец“.

Анализът на химическите маркери показваше, че пластичният експлозив, използван за потапяне на кораба, вероятно е дошъл от един севернокорейски доставчик, продаващ редовно оръжие в Китай.

Водолазите от „Евън Бригант“ бяха извадили труповете на екипажа и емигрантите от „фуджоуския дракон“, както и останалите пари — около 120 000 долара. Парите бяха веществено доказателство и се пазеха в сейф на фБР. Бяха научили също така, че Лин Шуйбян, човекът, дал парите на Призрака и написал писмото, намерено от Сакс, е регистриран във Фуджоу. Райм предположи, че той е един от помощниците или партньорите на Призрака, и изпрати името и адреса на службите за сигурност в Китай с информация за връзката на Лин с Призрака.

— Да го запиша ли в таблицата, Райм? — попита Сакс.

— Пиши, пиши! — отвърна той нервно.

Налагаше се да подготвят доказателства за съда, а възпроизвеждането на информацията, записана върху дъската, бе най-добрият начин.

Сакс взе маркера и нанесе последните сведения:

• Призрака е използвал пресен С4 за взривяването на кораба. Производителят на експлозива се издирва по химичните маркери.

• Източникът е от Северна Корея.

• В каютата на Призрака е намерено голямо количество нови американски долари.

• Общо около 120 000 долара.

• В каютата са намерени и китайски юани на стойност около 20 000 долара.

• Списък на жертвите, подробности за полета и банкова информация. Подателят на писмото в Китай се проверява.

• Подателят е Лин Шуйбян, жител на Фуджоу. Името и адресът са дадени на местната полиция.

• Капитанът на кораба е жив, но в безсъзнание.

• Дошъл в съзнание и прехвърлен в ареста на ИНС.

Докато тя пишеше това на дъската, компютърът на Райм изпиука.

— Команда, имейл — нареди той.

Компютърът не обърна внимание на грубия му тон и изкара списък на новите писма.

— Команда, курсор надолу. Команда, двойно щракване.

Райм прочете едно от писмата.

— А — обяви, — прав бях.

Обясни на Сакс, че тялото на Джон Сун наистина е намерено в багажника на червената хонда, открадната от Призрака. Колата, както бе предположил, бе открита потопена в едно езеро на по-малко от сто метра от плажа на Ийстън.

Към обвиненията срещу Кван Ан се добавяше още едно убийство.

Имаше и друго интересно писмо.

От Мел Купър, който се беше върнал в лабораторията на полицейското управление.

От: М. Купър За: Л. Райм

Тема: Резултати от хроматографския и спектрометричния анализ на Проба 3452–02.

Официалното начало бе в пълен контраст със съдържанието на писмото:

Линкълн,

Динамитът е мента.

Задникът на Делрей изобщо не е бил заплашен. Извършителят е използвал имитация, която се употребява за тренировъчни цели. Опитах да открия източника, но никой няма база данни за взривни вещества. Може би трябва да се замислим по този въпрос.

Райм се изсмя. Някой търговец на оръжие беше изпратил нападателя на Делрей за зелен хайвер, като му е продал фалшив експлозив. Отдъхна си — за живота на агента не е имало никаква опасност.

Отвън се позвъни и Том отиде да види кой е.

По стълбите отекнаха тежки стъпки. Двама души. Райм предположи, че са Селито и Делрей — детективът стъпваше тежко, а агентът взимаше по две стъпала наведнъж с дългите си крака.