Джон Коннолли - Дарк Холоу

Ейнджъл мигом се успокои и се засмя.

— Глей сега, има нещо такова. Личи ти малко. Ама то си е напълно нормално. Има един адрес в Интернет — womenbehindbars.com 3 3 Жени зад решетките.ком. — Бел.‍прев.‍ — можеш да се пробваш там напълно дискретно.

— Моля? — рекох още по-саркастично.

Но Ейнджъл вече си умираше от кеф — топката бе преминала у мен.

— Има купища мадами, които за мъж като тебе биха дали каквото си поискаш — рече и насочи дясната си ръка към мен с протегнат като пистолет показалец. — Бам, бам, Птицо!

Всичко това звучеше като евтин водевил.

— Какъв е този адрес? — попитах, колкото да млъкне.

Будалкаха ме, но в майтапа им имаше нещо далеч по-дълбоко и по-сериозно, като например приятелска загриженост. Не бяхме се виждали известно време и усещах, че искат да ми напомнят: ние — твоите приятели — държим на теб. Ти си сам там в Мейн, нямаш близки, на които да се облегнеш — това бе подтекстът на сегашните приказки и изобщо на срещата.

Опитваха се още да ми кажат, че винаги са готови да ми се притекат на помощ. Подмятаха, че съм длъжен да си намеря нещо, за което да се хвана. Иначе спомените и цялата всемирна гадост ще ме тласнат или към някоя щуротия, или към мрака на самоунищожението. Както ме бе предупредил и добрият човек — сержант Грънфелд.

— Онова е интернетски адрес за уреждане на срещи. В местата за лишаване от свобода има доста самотни жени — Сан Франциско, Ню Йорк, в щатските затвори…

— За жени в затвора, така ли?

Той нетърпеливо разпери ръце.

— Пак ли не загряваш — нали ти казах — женизадрешетките.ком. За пандизите говорим. И затворничките имат нужди. Ти отваряш адреса, оглеждаш снимките и си избираш. Проста работа.

— Но те са затворнички, Ейнджъл! Никой няма право да ги извежда по обеди и кина — това си е нарушение на закона първа величина, ако не и федерално. Пък и като помисля — и аз навремето като ченге колко жени съм изпратил в затвора… Що за дивотия е това, а?

— Откога си станал такъв поклонник на закона бе, Птицо? Тогава ще избягваш нашия щат — ще обявиш пандизите от Йонкърс до Лейк Шамплейн за закрита зона — и оттам нататък — еее, кой като теб — цяла Америка е твоя.

Той вдигна чаша като за наздравица и намигна на Луис.

— В страницата казва ли се коя за какво е в затвора?

— Тц, дадени са възрастта, какво харесва всяка в мъжете и снимка. А, още и дали желаят да бъдат преместени на друго място. Нали знаеш, това също е цел на повечето затворници — да отидат някъде другаде — на по-лек режим.

— Какво ти пука за какво са опандизени? — попита ме Луис.

Забелязах веселите искрици в очите му. Забавляваше се, проклетникът. Е, добре, като са ме взели за мезе, ще трябва да си доизиграя ролята.

— Тези мадами са извършили престъпление, излежават си присъдите, изплащат си дълга към обществото. Нали така? Номерът е да не са като онази, дето отряза патката на мъжа си. Иначе какво толкова? Сладка работа.

— Точно така — пак се обади Ейнджъл. — Ще огледаш, ще си избереш и пей сърце. Я си представи, че е крадла, а? Ще отидеш ли на среща с крадла?

— Тц, ще ме окраде.

— Тогава проститутка, а?

— Не им вярвам на професионалистките.

— Много си бил придирчив бе, Птицо.

— Такъв съм си, ти ако искаш, започни кампания в защита правата на проститутките.

Ейнджъл престорено нажалено поклати глава, сетне пак се ухили.

— Някоя с присъда за телесна повреда, а? Кухненски нож, счупена бутилка, такива неща? Нищо сериозно.

— Нищо сериозно, а? — ехидно рекох аз. — Ножове, бутилки, нищо сериозно. Браво бе! Ти знаеш ли я тази песен: „Сираче съм, клето сираче…“?

— Добре де — тогава убийца.

— Зависи кого е пречукала.

— Баща си например.

— Защо?

— Абе, откъде да зная? Да не съм присъствал на убийството? Ще се жертваш ли или не?

— Не.

— Е, Птицо, много си специален. Тогава ще си ходиш соло.

В същия миг келнерката се появи отново.

— Е, господа, какво решихте? Ще поръчвате ли десерт?

Отказахме, но Ейнджъл не се стърпя:

— Аз и така съм си достатъчно сладичък.

— И доста пошличък — незабавно подхвърли жената и ми се усмихна.

Ейнджъл почервеня, а на лицето на Луис се изписа някакво далечно подобие на усмивка.

— Три кафета — поръчах аз и й върнах усмивката. — И сметката. Току-що си изкарахте добър бакшиш.

По-късно се разходихме из Сентрал Парк. Спряхме се да починем до статуята на Алиса 4 4 Става дума за героинята на Луис Карол от прочутата му книга „Алиса в страната на чудесата“. — Бел.‍прев.‍ върху гъбата до басейнчето. То бе пусто — нямаше ги обичайните деца с играчките им. Две двойки седяха наблизо прегърнати и Луис бързо, но внимателно ги огледа с професионално недоверие. Ейнджъл се качи на гъбата и провиси крака. Гледката бе забавна — сякаш Алиса бди над него.