Джон Коннолли - Жътварите

Над клубните помещения е разположен истински лабиринт от неголеми апартаменти, някои достатъчни за семейни жилища, други едностайни и подходящи за хора, които държат повече на анонимността, отколкото на жилищната площ. Някога там са живели постоянни наематели, но не и днес. Част от тях са складове за алкохолни напитки, цигари, електроуреди, електроника и най-различна друга контрабандна стока. Останалите се използват почасово от млади (в някои случаи и прекалено млади) проститутки и техните клиенти. Няколко стаи са по-луксозно обзаведени и поддържани; там е монтирана съвременна снимачна и звукозаписна техника за порнографски филми.

Макар наричан „Св. Даниил“, клубът няма официално име. На метална плоча до вратата на английски и на кирилица е написано „Обществен клуб за частни лица“, обаче думата „обществен“ тук едва ли е точна. Вътре има бар, но в него рядко се задържат посетители. Повечето влизащи там пият кафе и убиват времето, докато чакат инструкции за изпълнение на определени поръчки, като например събиране на пари от длъжници и трошене на кости на провинили се по някакъв повод хора.

На екрана на телевизора над бара най-често се въртят пиратски дивидита, записи на стари хокейни мачове, често и порно. Но късно вечер, когато с бизнеса за деня е приключено, могат да се видят и стари ленти от войната в Чечения, където руските части извършват наказателни акции срещу врага, бил той реален или измислен. Покрай стените се редят полусферични по форма пластмасови сепарета с надраскани овехтели маси в средата — истински реликви от стари времена, когато клубът наистина е бил обществен. Тогава тук се събирали имигранти, носталгично жадни да побъбрят с някого за далечната родина, да прочетат пресни вестници, а често и писма, донесени от пристигнали неотдавна сънародници. По стените висят стари съветски плакати от 40-те години на миналия век, купени за по няколко долара от видеомагазинчетата по „Брайтън Бийч Авеню“.

Полицията бе държала клуба под око известно време. Но опитите й да проникне в сградата и да монтира скрити микрофони се оказаха неуспешни. Безрезултатно бе и продължителното подслушване на телефонните разговори оттам. Ченгетата подозираха, че сериозният бизнес се върши с временни джиесеми, използвани максимум за по една седмица, а сетне захвърляни или унищожавани. Отделът за борба с порока организира две акции, хората му наистина проникнаха в сградата през един от прозорците над клуба. Заловиха неколцина клиенти и още толкова уплашени проститутки, които не говореха английски и нямаха документи. Така и не успяха да се доберат до сводниците, а ченгетата си знаеха: курвите са като консумативи — лесно ги заменят.

По време на въпросните акции вратата към мазето бе заключена. А когато полицията най-сетне влезе там, завари скучаеш барман и четирима възрастни руснаци с изпадали зъби. Играеха покер, но вместо пари залагаха кибритени клечки.

Беше хладна вечер в средата на октомври. В клуба бе заето само едно сепаре — на обичайното си място там седеше украинец, известен като Попа . Наричаха го така, защото бе учил три години в православна духовна семинария, преди да намери истинското си призвание в живота. Призванието пък бе свързано с дела, за които обичайно се иска прошка от свещеник. А неофициалното име на клуба свидетелстваше за краткия му флирт с религията. Защото така се нарича най-старият московски манастир — Даниловския , — известен като истинска крепост на православната вяра по време на най-свирепите ексцесии на комунистическата ера в СССР. Мнозина от монасите на „Св. Даниил“ са провъзгласени за мъченици, а мощите на самия светия били тайно прехвърлени в САЩ, за да бъдат спасени от поругаване.

За разлика от мнозината си помощници, Попа говореше английски почти без акцент. Бе един от първите съветски имигранти в САЩ, работил упорито, за да опознае този нов свят. Отлично помнеше времената, когато в Брайтън Бийч в апартаменти под наем живееха само възрастни хора. Повечето къщи там бяха малки, занемарени, често полуразрушени. Доста години бяха минали от времето, когато този район бе същински магнит еднакво за имигранти и нюйоркчани, бягащи от пренаселените квартали на Браунсвил, Ийст Ню Йорк и манхатънския Лоуър Ийст Сайд, за да намерят истински простор и далеч по-чист въздух — морския.

Попа се гордееше с ерудицията и изискаността си. Четеше „Таймс“, а не „Поуст“. Ходеше на театър. Появеше ли се в малкото си царство, порното тутакси изчезваше от екрана на телевизора. Скриваха и некачествените пиратки, а апарата настройваха на Би Би Си Уърлд или Си Ен Ен. Канали като „Фокс Нюз“ не бяха желани. Тази програма облъчва по-скоро вътрешния консуматор, а Попа бе човек, винаги ориентиран към възможно най-широката световна панорама. През деня пиеше чай, вечер — само компот или по-точно неговия сок, за предпочитане от сливи. Беше доволно амбициозен, същински принц, отправил очи към царската корона.