Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Ву Айпинг бавно се надигна от стола. Беше необичайно висок за китаец, някъде към метър и осемдесет. Гръдният му кош беше издължен и издут — нещо, което в тази част на света се приема по-скоро като физически недъг, отколкото като признак на сила. Големите му очи светеха като фарове в нощта. Беше поне с тридесетина години по-млад от останалите двама, но това не се отразяваше на магнетичното му излъчване. То имаше по-скоро обратен ефект, тъй като в Китай не бяха много хората с толкова подчертана интелигентност, особено пък на тази възраст.

— Аз и активът на нашата академия сме дълбоко разтревожени от публичното огласяване на компромисната ни политика по отношение на презрените британци и плановете ни за присъединяване на Хонконг към родината — започна Ву Айпинг. — На вас ви е добре известно, че ние бяхме против всякакви отстъпки в полза на „чуждестранните дяволи“. Историята ни учи докъде води така нареченият компромис, поддържан от другаря Зи-лин. Преди векове подобен компромис е направила династията Манчу и врагът е завладял свещените територии на Средната империя.

— Аз и колегите ми сме убедени, че колкото повече бавим присъединяването на Хонконг, толкова по-малък ще бъде авторитетът ни пред света, а заедно с него и шансовете да си възвърнем отнетата територия. Лошо е, когато цивилизовани хора губят своя авторитет, но два пъти по-лошо е, когато това става за сметка на презрените чужденци.

— Другарю министър-председател, тъй като вие поверихте политиката ни по отношение на Хонконг ръцете на другаря Зи-лин, ние бяхме принудени да отправяме определи сигнали към Запада. Последен пример за реакцията на тези сигнали е предстоящото изтегляне на известната компания „Матиас Кинг“.

— Дълбоко съм убеден, че не бива да проявяваме колебание. Ако искаме да имаме Хонконг такъв, какъвто е, ние трябва да действаме бързо и решително. Войските ни трябва да окупират града по такъв начин, че да пречат на бизнеса. Впоследствие ще мислим за установяването на административен контрол над него.

Ву Айпинг извади два запечатани плика и ги постави на бюрото на премиера.

— Това мнение се поддържа от Генералния секретар на партията и министъра на отбраната — обяви той. — В писмена форма, официално подписано.

Премиерът бавно прочете декларациите, после вдигна глава:

— Другарю Ши?

Зи-лин с мъка се надигна. Не искаше да го виждат с бастун, по тази причина се наложи да прибегне до облегалките на абаносовото кресло.

— Другарю министър-председател, при цялото ми уважение към колегата министър трябва да изтъкна, че той няма понятие за политиката в Хонконг. Не знае нищо за милионите китайци, родени и възпитани в условията на капиталистическата система; не си дава сметка за трудностите, с които ще се сблъскаме, ако направим опит да наложим насилствено нова социално-икономическа структура на тези милиони… Ние ще бъдем изправени пред…

— Означава ли това, че трябва да се откажем от идеята да присъединим Хонконг към Китай? — пъргаво се извърна към него Ву Айпинг. — Всички ние водим определен начин на живот, другарю Ши. Доброволно и напълно съзнателно, което изключва компромисите по отношение на Хонконг. Той е част от Китай, откраднат от варварите. Същото важи и за хората, които го населяват. За съжаление варварите още са там…

— При цялото ми уважение трябва да напомня, че Хонконг е наша територия — изтъкна Зи-лин.

— Глупости! — избухна Ву Айпинг. — Хонконг е гнездо на капиталистическия порок и корупция!

— Гнездо, от което всяка година смучем стотици милиони долари — изгледа го презрително Зи-лин. — В твърда валута, жизнено необходими за развитието на тежката ни промишленост. Бих добавил, че без тях едва ли щяхме да започнем проекта „Кам Санг“…

— Тук става въпрос за нашата идеология, другарю Ши! — просъска Ву Айпинг. — За чистота на нашите цели! А всички тези приказки за пари и твърда валута намирисват на отстъпление от тези цели и са истинска ерес! Вие упорито ми се противопоставяте, когато става въпрос за политиката ни по отношение на Хонконг, същото сторихте и при внасянето на проекта „Кам Санг“… Аз и много хора като мен сме на мнение, че вашата позиция е изключително вредна за страната — очите му гневно проблеснаха. — Ето защо отправих официално искане до министър-председателя да бъдете отстранен от вземането на решения, свързани с нашата хонконгска политика! Хуанг Ксяо е достатъчно квалифициран, за да ви замести!