Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Джейк извади малко бурканче течен силикон и сръчно намаза горната и долната част на дървената рамка, използвайки клечица за почистване на уши. После вкара острието на ножчето си между рамката и вратата и бързо откри куката на резето.

Плъзна фузумата настрана, внимателно и леко, само няколко сантиметра. Луната надникна иззад облаците и той се закова на място. Раздвижи се едва когато небесното светило отново се скри.

Промъкна се в стаята и внимателно затвори след себе си. Седна на пода, вдигна крака и старателно избърса босите си стъпала с памучна кърпичка. После нахлузи чисто нов чифт „таби“ — късите чорапи, които японците носят само у дома. Така беше сигурен, че няма да остави никакви отпечатъци.

Включи миниатюрното фенерче във форма на писалка. Спомни си как продавачът в магазина за електроника го предупреди да не изхвърля в боклука изтощената батерия и неволно се усмихна. Хората, родили и утвърдили електронната миниатюризация, ставаха все по-загрижени за опазването на околната среда. — Насочи тънкия, но ярък лъч към стените и бързо го изгаси. Тук нямаше нищо за него, пък и не беше очаквал да има… Ще трябва да проникне в хола.

Безшумно прекоси татамите на пода, спря до вратата и дълбоко пое дъх. Съсредоточи се, успокои пулса си и дръпна екрана от оризова хартия настрана.

Озова се срещу дребен японец, чието лице беше сбръчкано като сушена ябълка. Очите му се разшириха от изненада, устните ги последваха в безгласна имитация. Понечи да каже нещо, но Джейк го сграбчи за предната част на дрехата и бързо го дръпна в тъмната стая.

Предпочете да използва палеца си, далеч по-ефективен от сгъваемия многоцелеви нож, който лежеше в джоба му. Светкавично напипа сънната артерия на сбръчкания човечец и я притисна. Очите на японеца се опулиха.

— Име? — просъска Джейк и леко отслаби натиска на палеца си.

— Ка… Кашикаши…

— Архивите.

— Аз не… Ох!…

Палецът потъна дълбоко в гърлото му и натискът продължи точно толкова, колкото трябва.

— Архивите! — повтори Джейк. Кашикаши енергично закима с несъразмерната си глава, лицето му беше разкривено от болка.

— Заведи ме!

Излязоха в коридора, тъмен и безлюден. Времето за делови разговори в този дом отдавна беше отминало, такива разговори можеха да се водят само при извънредни обстоятелства. Джейк не беше сигурен дали Комото изобщо си е у дома.

Оказа се, че само две помещения ги делят от архивите. Джейк притисна към пода дребното тяло на Кашикаши и сръчно го овърза с найлоновото въже, което измъкна от джоба си. Памучното парцалче, с което беше избърсал краката си, запълни устата на японеца. После се залови да открие каквото може за Ничиреншу.

Нямаше кой знае какво, информация от подобен вид винаги е опасна и се разменя предимно устно.

Изчете кратките сведения с нарастващо разочарование. Те засягаха интимните контакти на Ничиреншу, пътуванията му извън Япония, причините за появата му на територията на Кисан. От последните стана ясно, че той не живее в този район на града и рядко преспива тук. Значи скривалището му е другаде.

После се натъкна на кратка, изписана на ръка бележка. Всички предишни бяха на машина. Изпита известни затруднения с разчитането на небрежно надрасканите йероглифи на „канджи“. Ничиреншу е бил забелязан на два пъти да пристига от Японските Алпи, издигащи се северно от Токио. Първия път очевидно е ставало въпрос за случайност. Един от хората на Комото забелязал Ничиреншу да зарежда колата си на близката бензиностанция. Наблюдавал го през двойната лента на магистралата.

Опитният Комото не пропуснал този факт и наредил да се установи наблюдение върху пътя. Единадесет дни по-късно Ничиреншу отново бил засечен там. Този път наблюдателите установили, че колата му се появила от пътя, който слиза от Татеяма. И това вероятно беше всичко, до което беше успял да се, добере Комото. През следващите три седмици Ничиреншу бил извън Япония, а след завръщането си не е напускал Токио и околностите му. В крайна сметка Комото прекратил наблюдението, вероятно защото всеки човек му е бил скъп…

Джейк обаче беше абсолютно убеден, че това е следата, която му трябва. Върна папката на мястото й, прекрачи вързания на пода Кашикаши и напусна къщата по пътя, по който беше влязъл.

Нахлузи чорапите и обувките си точно навреме, тъй като започна да вали.

Навсякъде гъмжеше от войници. Премиерът беше вманиачен на тема униформи, но това беше само една от маниите му. Зи-лин добре помнеше, че именно премиерът беше дал заповед за свалянето на Бандата на четиримата.