Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Значи го е убил не само защото е китаец, съобрази Джейк. Имало е и нещо лично…

— Ти му видя сметката — рече на глас той. — И си доволен…

— Доволен съм — кимна разсеяно Макена. — Той ми се смееше, гледаше ме отвисоко… Но въпреки това ми достави исканата информация, нали?

— Разбира се — кимна Джейк и напрежението му нарасна. — Каква информация?

— Е, знаеш каква — промърмори Макена. — Информацията за проблемите в „Саут-ейша Банкорп“… Големи проблеми, нали, Джейк?

— Ти пък откъде знаеш, Макена? — вдигна вежди Джейк. — Тази информация беше строго секретна! В течение бяха единствено директорите на „Интер-Ейша“…

— Не знам — поклати глава Макена. — Аз само…

Входната врата отскочи на пантите си и Макена рязко извъртя глава. Истеричната възбуда се върна на лицето му с ужасяваща бързина. Дулото на магнума описа бърза окръжност.

— Идват! — изкрещя като луд той. — Идват!…

Джейк зърна фигурата на Блис, очертана ясно на светлината на фаровете. В следващия миг вече летеше към Макена. Първият куршум се заби в тавана, тъй като Джейк все пак успя да блъсне ръката му.

Макена изпъшка и се претърколи назад. Огромният му юмрук се стовари върху главата на Джейк. Последва втори удар, пак на същото място. Вкопчен в револвера, Джейк не обърна внимание на болката. Даваше си ясна сметка, че един куршум от този калибър е достатъчен за мигновена смърт.

Но Макена беше обладан от чудовищната сила на всеки луд и не изпускаше оръжието. Джейк знаеше защо е така — защото го беше стискал в продължение на часове, очаквайки нападението на въображаемите аборигени…

Успя да се извърти така, че да притисне с крак китката на австралиеца към пода. Нанесе му силен ветрилообразен удар в бъбреците, но онзи го пое, без да му мигне окото, вдигна крак и коляното му се заби в тила на Джейк. В следващия мит, обладан от свръхчовешка сила, Макена освободи ръката си и насочи магнума в челото на Джейк.

— Сбогом, бебчо — дрезгаво изръмжа той.

Ритникът на Блис го улучи в слепоочието със страхотна сила.

Макена простена и започна да кашля. Възползвайки се от шанса, Джейк го засипа със серия от „атеми“, които биха накарали всеки нормален човек да припадне от болка. Но не и Макена. Възстановил се със смайваща бързина, австралиецът се нахвърли отгоре му. Магнумът започна да се извива към главата му, юмрукът на свободната ръка се вдигна като чук. Джейк прибягна до „ют-хара“ — убийствения удар с ръба на дланта между петото и шестото ребро на врага. Нанесен точно, той трошеше ребрата и острите костици директно се забиваха в сърцето.

Макена изрева, очите му се изцъклиха, едрото му тяло се изви като риба, пронизана от харпун. После се просна по гръб, ритна веднъж-дваж и всичко свърши.

Джейк замаяно се изправи, хвана ръката на Блис и я изведе на терасата. Далеч долу се пенеше прибоят, дъждът почти беше спрял. Топлите капки падаха по разгорещеното му лице, сякаш искаха да го измият…

Направи опит да нормализира дишането си, не успя и се преви на две. Ръцете на Блис нежно докоснаха пламтящата му глава. Измина дълго време, преди да долови и осъзнае тихия шепот на устните й:

— Джейк, Джейк, Джейк!

— Беше глупаво да идваш тук! — посъвзе се той. — Безкрайно глупаво!

— Същото важи и за теб — притисна се в него тя. — Помолих татко да не ти казва нищо, преди да дойдеш на джонката… Предчувствах, че ще хукнеш право насам… О, Буда, колко ме беше страх за теб! — Викът й отекна надалеч в дъждовната нощ, тялото й потръпна от ридания и се притисна до него с нова сила: — Къде беше? Защо не се обади? Щях да умра от безпокойство!…

Джейк най-сетне дойде на себе си, вдигна ръце и я прегърна. Искаше да й разкаже всичко: защо замина за Япония, какво откри там… Но не можеше да го стори. Имаше чувството, че сънува и напразно отваря уста. Беше останал без глас… Защо?

Вместо това се наведе и я целуна. Струваше му се, че са фигури върху филмова реклама. Всемогъщият супермен взема в обятията си нежната главна героиня… Но облекчението от тази представа беше осезаемо… Защо ли?

Усети топлината на тялото й, чу ударите на сърцето й. И едва сега разбра колко много му е липсвала тази жена, колко силно е било безпокойството му за нея. В Япония няколко пъти понечи дай се обади, но все нещо го спираше. Защо? Не беше липса на загриженост, а по-скоро обратното… Вероятно именно защото мислеше непрекъснато за нея, той се беше постарал да я изхвърли от съзнанието си по време на напрегнатите ситуации в Токио, а след това и в Киото… Да, сигурно беше така.