Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Не си позволявай такъв тон! — внезапно просъска Макнайт. — Аз съм американец , докато ти си обикновено момче за поръчки! Никой не може да ми говори по този начин, дори скъпоценният ти шеф! Писна ми да стоя в шеста глуха и да ми подхвърлят трохи! При това хора, които печелят милиони! Искам да се включа в надбягването и билет за него е именно това, което притежавам!

— Дискетата, моля! — прошепна с каменно лице Нгуен.

— Всяко нещо с времето си! — отсече другият. — Първо искам среща с Майк Леонфор…

— Без имена! — просъска виетнамецът.

— Да бе, забравих — ухили се Макнайт. — Все не мога да свикна с ролята на дребен шпионин. Но успях да привлека вниманието ти, нали? — от ноздрите му се проточиха две синкави струйки дим. — Всъщност кой ще ни чуе точно тук? Може би тълпата японски педерасти с перуки и грим? Трябва да внимаваш, Ван Трък! Ще вземат да ти пробутат някой обратен!

— Въпреки всичко настоявам да не споменаваш имена! — твърдо каза Нгуен. — Ясно ли е?

— Я кажи защо твоят шеф иска толкова спешно тази помия — смени темата американецът.

Доловил името на Майк Леонфорте, Никълъс се превърна в мраморна статуя. Задоволството, че успя да проследи и засече крадците, отстъпи място на тъмна празнота, в която предпочиташе да не наднича. По време на Виетнамската война при Майк са били изпратени цяла кохорта агенти на ЦРУ, които поискали да им осигури постоянен канал за доставка на наркотици от Златния триъгълник. Майк действително сторил това, но дезертирал от армията и запазил канала за себе си. На по-късен етап влязъл в съдружие с Рок и някакъв виетнамец на име До Дук. Тримата заедно изградили Плаващия град в най-затънтените джунгли на Виетнам и го превърнали в склад за наркотици и огромни количества контрабандно оръжие, с което захранвали диктаторски режими по целия свят.

До този момент Никълъс беше сигурен, че Майк Леонфорте е мъртъв — изпепелен от ядрената експлозия на „Факел“ над Плаващия град или разяден от радиацията. Но сега разбра, че този човек не само е жив и здрав, но и стои зад кражбата на база данните на „Кибер-нет“. Душата му потръпна, тялото му бе пронизано от онова особено напрежение, което се беше появило там, в джунглата край Плаващия град — когато двамата най-сетне се бяха изправили лице в лице.

— Това не е твоя работа — промърмори най-сетне Нгуен.

— Както виждаш, вече е моя работа — поклати глава Макнайт и лениво изтръска пепелта си. — Едно от задължителните условия на доставката…

— Не сме се договаряли за…

— Току-що промених условията на договора, задник! — изсъска Макнайт. — Бъди добър да ги приемеш!

Нгуен замълча, очите му обходиха претъпкания бар. Когато проговори отново, гласът му се превърна в шепот, Макнайт се принуди да се приведе над масата.

— Е, хубаво… Само не тук. Зная едно наистина спокойно място…

Хвърли няколко банкноти на масата и отмести стола си. Макнайт стори същото.

Когато излязоха на тротоара, Никълъс вече беше заел позиция във входа на отсрещния бар. Видя как момчето за поръчки изтича да докара паркираното БМВ.

— Имаш ли кола? — долетя до слуха му гласът на Макнайт.

— Дойдох с такси — отвърна Нгуен. — Така никой не може да ме засече.

Никълъс ги изчака да се качат в колата, очите му пробягаха по вътрешността на бара, пред който се беше спрял. На малката, но ярко осветена сцена бяха струпани няколко здраво овързани жени, някакъв полугол тип се кълчеше над тях, а изпод краката му излитаха гъсти кълба разноцветни пушеци.

Моторът на БМВ-то изръмжа и той прекоси улицата към паркираното „Кавазаки“. Предпазливо подкара след бялата кола. Американецът се насочи към серия от тесни улички, очевидно следвайки указанията на Нгуен. Придвижваха се на изток, към изискания квартал Шинбаши, където все още се предлагаха изтънчените услуги на гейшите. Но в този квартал се намираше и гигантският рибен пазар Тцуки, заемащ километри от крайбрежието на река Сумида. Луната отново изчезна зад ниските облаци, светлините на града се полюшваха като многоцветен планктон върху фосфоресциращата повърхност на океана.

Никълъс спря и изключи двигателя. Макнайт паркира БМВ-то до брега и двамата с Нгуен се насочиха към малка лодка, завързана за близкия пристан. Временно възпрепятстван от обстоятелствата, Никълъс бе принуден да изостри докрай психическата си връзка с Макнайт, докато очите му търсеха подходящ за проследяването плавателен съд.