Эрик Ластбадер - Френска целувка

Тя се усмихваше. Той видя равните й бели зъби миг преди сянката да я скрие от погледа му. Крис усети клона като невидима ръка с огромна сила, която го блъсна встрани, така че той за миг изгуби равновесие. Докато успее да изправи кормилото, Аликс бе отишла вече доста напред.

Крис я повика, но вятърът, който свистеше покрай него, отнесе думите му. Тогава той прибра глава между раменете си и се впусна след нея, като наблегна с такава сила върху педалите, че краката го заболяха. Но колкото по-бързо караше, толкова по-далечна изглеждаше тя, докато накрая се превърна в едва забележима точица на хоризонта.

Вместо да се откаже обаче той само удвои усилията си и накрая я настигна. Тя лежеше до своя велосипед встрани от пътя, прикована от гигантско ветрило към потъмнялата и влажна от кръвта й земя.

Когато самолетът докосна пистата, той се сепна и се събуди. Примигна, облиза пресъхналите си устни и се замисли за състезанието, за Аликс, която сега лежеше в болницата в Ню Йорк.

Чувстваше се виновен, че я бе изоставил там, сама и безпомощна.

Погледна през прозореца и видя Ница на фона на синкавите, забулени в мъгла планини, излезли сякаш изпод четката на някой импресионист. На летището се оказа, че авиолинията е изгубила багажа му. Той безропотно попълни формулярите с единственото желание час по-скоро да се махне от там. Не бе взел със себе си нищо особено ценно.

Видя Сутан сред посрещачите, очакващи пътниците от неговия полет. Приятелката на Тери. Той се опита вътрешно да се примири с тази мисъл, но съзнанието му отказваше да я възприеме.

Тя бе дори по-красива, отколкото я помнеше. Годините бяха усилили екзотичната смесица от кхмерска и френска кръв. Когато го забеляза, тя свали слънчевите си очила.

Носеше бяла ленена блуза с широки спирали от горско зелено, небесно синьо и бледо лилаво, опънат черен клин и ниски ботушки от същия цвят. Дългите й, изключително красиви крака все така изглеждаха като на млада танцьорка от балета на Парижката опера.

Крис се вгледа в зелените петънца в очите й и промълви нейното име, изпълнен с чувство, което не можеше да назове.

— Сутан.

— Здравей, Крис.

Получи се така банално, съвсем не това, което бе очаквал от този момент. Какво трябваше да направят, да се прегърнат? Или просто да се усмихнат един на друг? Беше крайно неловко.

Сутан го целуна по бузите. Докато вървяха към колата, тя каза:

— Естествено, престоят ти тук не може да бъде приятен, но ще се постарая да го направя поне по-малко болезнен.

Крис понечи да я попита как възнамерява да го стори, но се отказа. По време на полета не беше ял нищо, а сънят въобще не му бе донесъл отмора, така че сега се чувстваше напълно изтощен.

— Точно сега — каза той и примигна от блясъка на слънцето — бих искал да взема един душ.

— Разбира се — отвърна Сутан, като го покани с жест към колата. — Пази си коленете. В тия спортни модели никога не се престарават с пространството.

Колата беше алфа спайдър с цвят на мед и бели кожени седалки. Гюрукът бе свален, но дори когато тя превключи на най-висока скорост, вятърът си остана тих като шепот.

Ница, оранжева и бяла, се катереше по издигащите се от лазурното Средиземно море склонове с грацията на танцьорка. „Това е място, помисли си навъсено Крис, където трябва да дойдеш за медения си месец или с някоя приятелка, а не за да прибираш тленните останки на мъртвия си брат.“

— Много скоро ще бъдеш вкъщи, под душа — каза Сутан.

— Вкъщи ли? Не отиваме ти към хотела?

— Позволих си да отменя резервацията ти — отвърна тя. — Реших, че при мен ще се чувстваш по-добре.

Крис не отговори нищо и тя прие мълчанието му за съгласие.

— Помислих си също, че сигурно ще искаш да видиш нещата на Тери.

— Какво?

— Имам предвид онова, което остана след него — снимки, писма, спомени…

— Ние никога не си пишехме — каза Крис. Не разбираше как може все още да се сърди на брат си за това.

Тя обърна глава и го погледна.

— Да, ти ми каза. И все пак, не си ли поне малко любопитен да видиш какво е притежавал, какво му е било скъпо?

Крис отпусна глава върху облегалката. „Ако съм любопитен за нещо, помисли си той, то е как се чувстваш, след като си спала с двама братя.“

— Честно казано, не знам. Все още не ми е ясно как ще се промени животът ми след смъртта на Тери. Не знам дори дали изобщо ще се промени.

— Имам новина за теб — каза Сутан, докато увеличаваше скоростта на излизане от един завой. — Той вече е променен. Ти си тук, нали?