Эрик Ластбадер - Френска целувка

Що се отнася до адмиралското му звание, то беше своеобразна шега — Китай не притежава свой флот в истинския смисъл на думата и повечето китайци не понасят откритото море, тъй като далеч от сушата страдат от ужасна морска болест.

Той бе определено грозен човек, с прекомерно едри черти и отблъскващо сипаничаво лице. Беше облечен в брезентов панталон и подплатено с овча кожа яке, без съмнение свалено от мъртъв руски войник. На двете му бедра висяха ножове. Пръстите на ръцете му бяха обсипани с рубинени и сапфирени пръстени — след опиума скъпоценните камъни бяха основен източник на богатство в Бирма. Шията му бе украсена с огърлица от резбован нефрит.

Могок, бивш племенен вожд в Шан, а сега лейтенант в опиумната армия на адмирал Джъмбо, погледна своя главнокомандващ. От смъртта на Ма Линг бяха изминали няколко седмици без той да спомене нито веднъж името й, като че ли тя изобщо не бе съществувала.

— Ще трябва да убием още няколко — каза Могок.

— Не — отвърна адмирал Джъмбо и примигна от ярките лъчи на слънцето. — По-скоро трябва да хванем няколко руснака. Доста време не сме го правили. Един руснак е по-добър „джос“ от двайсет китайци.

От друга страна, помисли си Могок, от смъртта на Ма Линг насам адмиралът бе до такава степен обладан от стремежа да усили авторитета си, че бе изоставил обичайните си умерени методи. Дори Ма Варада, момичето с неутолима страст, което той му бе подарил на мястото на Ма Линг, не бе успяло да го впечатли.

— Така е. Аз самият често си мисля, че руското КГБ си пъха носа тук много повече от китайската армия — каза Могок в стремежа си да покаже колко мащабно гледа на положението.

— Ха! — Адмирал Джъмбо се изплю в храстите. — Руснаците миришат лошо. Вонят от сто крачки. Пък са и прекалено тъпи, за да се притеснявам от тях. — Той отново се изплю, което означаваше, че е нервен. — И все пак чувам, че генерал Киу трупа руско оръжие. Много бих искал да знам за какво му е.

„Ето каква била работата“, каза си Могок. Обичайното отношение на адмирал Джъмбо към териториите, което се изразяваше в правилото „Живей и остави и другите да живеят“, напоследък бе отстъпило място на желанието за мъст. А тук в планините то се състоеше в завземане на нови територии. Това естествено означаваше контролирания от генерал Киу Десети сектор.

— Генерал Киу е като къс отровно месо — рече Могок. — Най-добре е да не се пипа.

Той не обираше генерала, всъщност дори доста се боеше от него. Страховитите разкази за измъчване на хора за собствено удоволствие, извращения спрямо жените и даже престъпване на свещените писания, макар и вероятно поукрасени от фантазията на разказвачите, се носеха около неговото име като мъгла край планински връх. Дали тези истории разкриваха или напротив, потулваха истината? Могок не знаеше, а и не бе уверен, че има желание някога да разбере.

Адмирал Джъмбо изсумтя в знак на презрение.

— Нека страхливците треперят благоговейно пред Киу — каза той. — Познавам този кучи син още от времето, когато служехме заедно в армията. Беше добре известен. Продажността му нямаше равна в целите въоръжени сили.

— Как тогава се е задържал на власт толкова време? — попита Могок. — С помощта на приятели?

— С помощта на страха — отвърна адмирал Джъмбо, потвърждавайки най-мрачните предчувствия на Могок. — Киу винаги е знаел местата, където са заровени свещените тайни.

— Говори се — осмели се да продължи Могок, — че генерал Киу и сега управлява чрез страх. Ако това е така, то по тези места има само една свещена тайна, която би могла да му даде подобна власт — Дах а миа Гю, „Гората от мечове“.

Адмирал Джъмбо се сепна, като го видя как потръпва при тези думи.

— Защо трябва да говорим за това, Могок? „Гората от мечове“ е изгубена от векове. Никой не знае къде се намира. — Той се загледа към виещата се надолу кална пътека. — Но ако знаех къде е, ако я притежавах, колко лесно бих принудил Киу да плати за греховете си. Той щеше безпомощно да гледа как навлизам с войските си в Десети сектор и завладявам всичките му макови полета, цялата му армия, всичките му канали и връзки, цялото му влияние и богатство. А самият генерал Киу щеше да коленичи пред „Гората от мечове“ и да се разтресе от смъртен ужас, когато го докосна с нефритовите остриета.

Могок започваше да подозира, че адмирал Джъмбо вече е взел окончателно решение. В такъв случай те не след дълго щяха да се сблъскат лице в лице с Киу. Това не беше нищо ново на платото Шан. Десети сектор даваше най-високите добиви от „сълзите на мака“. През годините, откакто генерал Киу бе дошъл на власт, много опиумни вождове се бяха опитвали да изскубнат управлението от ръцете му. Никой не бе успял. Все по-очевидно бе, че сега и адмирал Джъмбо е решил да изпробва своите сили.