Эрик Ластбадер - Френска целувка

Тя беше слабо, невзрачно създание, което обаче не й пречеше да танцува боса-нова с дяволско умение. Откъде се бе научила, Сийв нямаше представа. Веднъж я попита и тя се разкиска в отговор. Когато се любеха, а то беше често, се притискаше в него така, сякаш отдаваше на това някакво особено значение, а след това не му позволяваше да излезе от нея.

Веднъж му каза, че живее само тогава, когато е с него, и Сийв някак си й повярва.

Той можеше да прекарва свободното си време и с други, много по-красиви и надарени жени, но неизменно предпочиташе Шугър. Когато беше с нея, често си мислеше за брат си. По това време Доминик вече четеше Библията, докато другите пиеха, обикаляха бардаците или се друсаха с наркотици. Тази нравствена чистота пред лицето на пагубната виетнамска градина на удоволствията изглеждаше на Сийв благородна. Той се възхищаваше на силата и твърдостта на по-малкия си брат, виждаше в него спокойствие и увереност в собствената цел, които бяха колкото завидни, толкова и успокояващи.

Истината беше, че Сийв още тогава се чувстваше свързан с тази нравствена чистота. Полицаят, който по-късно щеше да държи закона пред себе си като факел и щит, бродейки из тъмния подземен свят на Манхатън, бе роден тук, сред мръсотията и лудостта на една война, която никога не биваше да започва.

Истината беше, че Сийв искаше от Шугър нещо повече от нейното тяло или дори от компанията й. Без дори да го съзнава напълно, той искаше да я превърне в нещо по-добро. Както Доминик, който искаше да спаси онези, чиито души бяха осакатени от преживяното тук, Сийв искаше да спаси Шугър от хаоса, в който бе хвърлена страната й.

Разбира се, това не беше възможно.

Както бе казал Доминик, Бог бе отвърнал лицето си от тази част на света и дяволът се възползваше от това, за да вилнее с всички сили. Веднъж Сийв отиде в бараката на Шугър с намерението да й почете от едно окъсано томче на Чосър, което бе намерил на боклука в Бан Ми Туот. Много страници бяха повредени или липсваха, но този факт не го смущаваше. По-скоро виждаше в него предизвикателство с помощта на собственото си въображение да прехвърли мостове над празнотите в историите на великия разказвач.

Шугър бе седнала върху бедния си сламен дюшек, но не отвърна на поздрава му, нито се помръдна, когато той влезе в бараката.

Сийв се приближи до нея и видя, че е мъртва. Нямаше никаква кръв. Не беше убита, нито наранена по някакъв начин. Не се забелязваха наркотици, макар той да беше съвсем сигурен, че тя пуши марихуана, а от време на време, когато можеше да си го достави — и опиум.

Просто беше умряла така, както си отиват американците, когато тялото им се изтощи на седемдесет и девет или осемдесет и пет години. Шугър беше на деветнайсет, средната възраст на американските войници във Виетнам.

Сийв прекара нощта седнал до нея, като четеше Чосър на глас, докато от мъничкия касетофон, който й бе подарил, тихо звучеше „Десафинадо“ на Жоао Жилберто.

Сега, докато влизаше през портите на тази къща на левия бряг, му се струваше, че всичко е било едва вчера. Звуците на „Десафинадо“ се носеха в полумрака на обширния двор. Той видя пред себе си патинясалия фонтан, делфина и русалката, слети в еротична прегръдка. Мелодичният звън на водата се преплиташе с гласа на Жилберто.

Никой не отвърна на почукването му. По това време дворът беше пуст. Мина му през ум, че бе имал късмет, задето Сутан беше в неговата стая при позвъняването на Крис. Разбира се, побъркана от безпокойство заради отсъствието му, тя бе заръчала на портиера да прехвърля всички разговори за нея в стаята на Сийв.

Десет минути след излизането й, когато Сийв се чувстваше особено отвратително, телефонът иззвъня отново. Беше Даяна. Той слушаше гласа й и една част от него тръпнеше от ужас за нея, докато друга се изпълваше с гордост. При това мозъкът му попиваше всяка частица от информацията, която тя му докладваше.

Когато Даяна стигна до името и адреса, които и бяха дали от „Ар енд Ай“, тези на човека, с когото Рийд Паркс се бе опитал да се свърже, преди тя да го убие, Сийв каза:

— Значи радиотелефон, при това невключен в указателя. Това трябва да е онзи Джейсън Крейг. Но той няма нищо общо с разузнаването.

— И да, и не. — Той напрягаше слух да долови оттенъците в интонацията й, замъглени от хилядите километри разстояние. — Нека не забравяме кой е той — председател на МКК.

Международният конгломерат за комуникации беше най-големият в света производител и оператор на мрежи за свръзка, системи за предаване на глас и информация и спътникови ретранслатори. Нямаше страна в света, която по един или друг начин да не използва технологиите на МКК. Това беше наистина глобална организация. И Джейсън Крейг беше не само неин председател — със своите седемдесет и пет процента от контролния пакет акции той беше фактически собственик, отговорен само формално пред подбран от самия него директорски съвет.