Эрик Ластбадер - Черният кинжал

Амбициозна не по-малко от съпруга си, Минако приела съвета му да се откаже от ръководството на фирмата, което осъществявала чрез посредници. Това тя сторила едва след като вложила всичките си средства в стабилизацията на банката и операцията се реализирала успешно. Бащата на Южи успял да я убеди, че с тях ще бъде свършено, ако деловите му партньори научат за участието на жена в сделките им. Времената били други, никой вече не искал да рискува, традиционните форми на бизнес били отдавна забравени.

Наследница, на няколко поколения делови жени, управлявали бизнеса си изключително успешно, Минако била принудена да отстъпи. Мнозина очаквали това да я съсипе, но нещата се развили по друг начин. Всички мъже в живота й бяха допускали грешката да я подценяват, включително и най-близките. Никой не успял да разбере, че зад изящната външност се крие остър като бръснач рационален ум, че тази жена притежава изключителен запас от съпротивителни сили.

Разбирам , казала тя на съпруга си и покорно се оттеглила от бизнеса.

Това беше наказанието, че съм се родила жена , каза тя на Южи години по-късно. Трябваше да мине доста, време, преди младежът да осъзнае, че тя съвсем не се е примирила със своето наказание. Отношенията със съпруга й претърпели коренна промяна. Той получил сърдечен удар и умрял на място, вероятно доволен от сбъдването на мечтите си. Но Южи и до днес не беше сигурен коя е била главната причина за смъртта му — преумората или хладното отношение на жена му. Минако не проля нито сълза за този човек. Южи ясно си спомняше какво каза баща му една вечер, размекнат от алкохола: Доверяваш ли се на жена, с теб е свършено!

Неволно потръпна, представяйки си как отровата на този мироглед обърка и собствения му живот. Той се ожени за жена, която беше пълна противоположност на майка му. Слаба и нерешителна, изискваща постоянна подкрепа и внимание. Добре виждаше иронията в този обрат на съдбата, но не беше в състояние да промени каквото и да било. Беше ли влюбен в нея? На този въпрос нямаше отговор. Интересуваше го единствено работата, беше доволен от факта, че успя да съчетае любовта си към биогенетиката с прагматичния бизнес, получен в наследство от баща му. Днес „Шиан Когаку“ беше водеща корпорация в областта на електрониката и лазерните технологии, разполагаше със собствен научноизследователски институт, в който се реализираха сложни биогенетични експерименти.

Съпругата на Южи беше красива и нежна жена, крехка и деликатна като порцеланова статуетка. Той искрено й се възхищаваше, колегите и приятелите му — също. Произхождаше от стара самурайска фамилия, чиито корени стигаха чак до Едо — древната столица на страната, процъфтявала през XVI век. Този факт сякаш допълваше впечатлението за преуспяването на Южи и неговата компания.

Роди им се син, останал единственото дете в семейството. Южи се зае да го подготвя за наследник на процъфтяващата империя — така, както баща му беше подготвял него. Момчето растеше здраво и красиво, беше сред отличниците на класа.

Всичко рухна преди година. Повикани по спешност в училището, Южи и съпругата му бяха отведени в интензивното отделение на близката болница, където бяха откарали сина им, изпаднал в дълбока кома. Според показанията на потресените учители, момчето направило опит да се самоубие с примка, преметната през една от носещите греди в стаята му.

Смъртта му настъпи след три седмици, на майката бяха необходими само три месеца повече. Южи беше чувал, че хората умират от мъка, но повярва едва когато това стана пред собствените му очи. Жена му просто се отказа от живота и скочи пред композицията на метрото, летяща с пълна скорост край един от пероните на квартала.

Притиснати от журналистите, общинските власти любезно заявиха, че мерките за сигурност са добри, но никой не може да попречи на човек, решил да се самоубие. Полицията квалифицира случая като трагичен инцидент, но Южи знаеше какво се беше случило в действителност. Жена му беше скочила под влака и това беше толкова сигурно, колкото факта, че седи тук, в кабинета си, и гледа панорамата на Токио, потънал в промишлен смог. Не можаха да й помогнат нито личните му качества, нито огромният му авторитет. Тя просто се беше отказала от живота.

На погребението си даде сметка, че всъщност жена му беше контролирала живота си изцяло и по това изведнъж заприлича на майка му. Намрази я за проявата на душевна сила.

В последвалите седмици и месеци го обзе необяснима страст към разгулния живот. Обикаляше най-известните нощни клубове, напиваше се, играеше комар и развратничеше. Навсякъде се появяваше в компанията на две пищни млади жени. Доведената му сестра Хана веднага разбра това, което той отказваше да приеме: разгулният живот беше просто фасада, зад която Южи се опитваше да прикрие чувството си за вина. Защото дълбоко в себе си той се проклинаше и горчиво повтаряше, че е виновен за смъртта на сина си. Хана му каза какво мисли доста по-късно, когато вече ясно личеше, че страстта му към порока започва да охладнява и разумът се връща в душата му.