Эрик Ластбадер - Документът Катей

Кай Чоза обаче не прояви никакъв интерес към предложението му за съюз. Вероятно и той, подобно на лейтенантите в клана Таки, не вярваше, че Жожи притежава силата и решителността, необходими за свалянето на Масаши. Във всеки случай нямаше никакво желание да започва тайни преговори, които биха го конфронтирали с клана Таки.

Жожи прие това с учудване и разочарование. Беше твърдо убеден, че Кай Чоза ще подскочи от радост при възможността да засили властта си, отхапвайки тлъсто парче от клана Таки. „Какво толкова притежава брат ми Масаши, чудеше се той. Нима съм подценил неговите способности? И какви са те?“

Жожи беше объркан. Трябва ми кръстник, призна пред себе си той. Човек с достатъчно власт и смелост, за да се изправи срещу Масаши.

По време на вечерята Кико постоянно му хвърляше кратки, но проницателни погледи. Очите й го галеха, търсеха близост с неговите. Но нито изящната линия на гърдите и бедрата й под коприненото кимоно, нито съблазнително оголената шия съумяваха да привлекат вниманието на Жожи. Той гледаше единствено Кай Чоза, отчаяно се надяваше да събуди интереса му.

Едва сега, останал насаме с Кико, Жожи почувства необходимост да се разсее, да забрави за грижите. Всъщност дискретното почукване върху рамката на вратата от оризова хартия дойде точно в мига, в който той започна да проявява интерес към своята компаньонка. В мига, в който очите му се заковаха върху лицето на Кико и по тялото му пробягаха първите тръпки на очакваната наслада.

Видя промяната в очите на Кико и погледът му се плъзна надолу, към мястото, върху което беше поставил ръката си. Тя помръдна и разтвори бедрата си още малко, огненочервената подплата на кимоното се отмести встрани, с кратко прескачане на сърцето той видя, че отдолу е гола. Кожата на корема й беше бяла и нежна, черните косъмчета леко тъмнееха в слабините й.

— О, Буда! — прошепна Жожи.

Дискретното почукване се повтори.

— Остави ме на спокойствие! — дрезгаво извика Жожи. — Нима нямаш капка възпитание?

Кико намести таза си на татамито, после леко започна да го извива нагоре. Резултатът беше зашеметяващ. Меката, лишена от окосмение плът на интимните й части се разкриваше пред очите на Жожи бавно и постепенно, тялото му се разтърси от конвулсиите на желанието. Бедрата й, повдигнати на десетина сантиметра от рогозката, започнаха бавни въртеливи движения. На третото от тях меките пластове във вътрешността на знойната й женственост се разтвориха сами, Жожи изпита усещането, че ще припадне от обзелата го възбуда.

Плъзгащата се врата помръдна с около сантиметър, в процепа проблесна бръснатата глава на Шозо. Лицето му беше дискретно извърнато встрани.

— За това нещо заслужаваш да ти извадя окото! — просъска Жожи, наистина вбесен. Погледът му остана прикован в слабините на Кико, сякаш привлечен от силен магнит.

— Оябун — прошепна Шозо. — Положително ще ми извадиш окото, ако не ти предам тази новина веднага!

— Каква новина?

Тазът на Кико отново започна да се движи. Изпълнението беше съвършено, Жожи не искаше да го пропусне дори срещу всичкото злато на света.

— Имаш посещение.

— По това време? — дрезгаво изсъска Жожи, усетил как слабините му започват да натежават. — Отложи го, сега не мога да приема никого!

— Оябун — настоятелно прошепна Шозо. — Уде е тук.

Мъжествеността на Жожи започна да се свива, действията на Кико изгубиха своята магия. Студена тръпка пробяга по тялото му. Уде — човекът, който изпълнява присъдите, издадени от брат му Масаши! Какво ли може да иска? Дали Масаши не е узнал за разговора му с Мичико тази сутрин?

— Добре направи, че дойде да ме предупредиш, Шозо — промълви той, правейки героични усилия да запази спокойствие. — Кажи на Уде-сан, че ще го приема след минутка.

Вратата се плъзна обратно в рамката. На опънатата в средата й оризова хартия имаше изящно изрисувана ловна сцена. Въоръжени с копия мъже убиваха огромен глиган. Отправил поглед в рисунката, Жожи започна да се приготвя за неочаквания посетител.

Кико беше прекалено опитна, за да отвори уста. Тя само се надигна и започна да оправя дрехите си. След секунда вече изглеждаше така, както по време на официалната вечеря.

Жожи стана, дръпна вратата и излезе. Върху татамито в средата на съседното помещение се очертаваше огромната фигура на Уде.

— Добър вечер, Уде-сан — поздрави го Жожи с пресилена усмивка на уста, после се извърна към помещенията за прислугата и извика: — Шозо, още ли не си поднесъл чай на нашия уважаван гост?