Эрик Ластбадер - Документът Катей

По лицето на Козо Шина се беше плъзнала онази странна и зловеща като на влечуго усмивка, от която дори Уде потръпваше.

— Не се безпокой, Уде — промърмори той. — Просто изпълни това, за което те моля. В крайна сметка и Масаши Таки ще стори същото.

— Това изобщо не е завещание — каза Майкъл.

— Дай да видя, синко — протегна ръка Джонас.

Майкъл му подаде съдържанието на дебелия плик.

То представляваше един лист хартия за писма, върху който бяха написани шест реда. Нямаше обръщение, нямаше подпис.

Джонас прочете съдържанието на листа и вдигна глава към Майкъл.

— Какво е това, по дяволите? Прилича ми на гатанка! — вътре в себе си беше очаквал, че в писмото на Филип ще има някаква информация за това, което беше разкрил в Япония.

— Не е гатанка, а предсмъртен стих — поклати глава Майкъл.

— Предсмъртен стих ли? — объркано примигна Джонас. — Като онези, които са писали лудите пилоти камикадзе преди полет?

Майкъл кимна с глава.

Джонас изсумтя и му подаде обратно листа.

— Ти си специалист по японските ритуали, ти ще кажеш… — промърмори той. — Какво означава „шинтай“?

Очите на Майкъл пробягаха по предсмъртните стихове на бащата.

— „Шинтай“ е символ на божествения дух, който според монасите обитава всеки шинтоистки храм — обясни той.

— Не знаех, че баща ти е бил шинтоист — вдигна вежди Джонас.

— Не е бил, такъв обаче беше моят учител Цуйо — отвърна Майкъл. — Спомням си, че при едно от посещенията на татко в Япония ние с Цуйо бяхме в шинтоисткия храм, превърнал се във втори дом за сенсея. Баща ми ни намери там и беше потресен. Каза, че чувства как храмът диша като живо и божествено създание… Монасите бяха много впечатлени от това, след като Цуйо им го преведе.

Джонас нетърпеливо размаха ръце.

— Но какво означават тези стихове, Майкъл? — прекъсна го той.

Майкъл стана и пристъпи към прозореца. От него се откриваше отлична гледка към безукорно поддържаните тревни площи и цветни градини на БЕМТ, оградени от петметрова бетонна стена с електронни сензори и сложни охранителни съоръжения. В момента тъкмо пускаха една от специално обучените немски овчарки в широката метър и половина полоса, очертана отсам оградата.

— Очевидно те са предназначени за мен — промърмори замислено той. — Но аз не мога да открия смисъла им.

— От това, което прочете, разбрах само две неща: става въпрос за сняг и бели чапли… — подхвърли Джонас. — Това не ти ли говори нещо?

— Не, нищо.

— Какво биха могли да символизират?

Майкъл сви рамене.

— Хайде, синко! — подкани го нетърпеливо Джонас. — Мисли!

— Добре — отвърна Майкъл, върна се на стола и прокара пръсти през косата си. — Снегът би могъл да означава чистота и святост на поставената цел… Или смъртта… В Япония бялото е цветът на траура.

— Друго? — нетърпеливо попита Джонас, заел се да записва разсъжденията му на лист хартия.

— Белите чапли… Символ на вечната любов, на божествената красота…

Джонас вдигна глава, писалката му остана насочена към листа.

— И това е всичко, така ли? Чистота, смърт, любов и красота?

— Да.

— Господи Исусе! — захвърли писалката Джонас. — Баща ти винаги си е падал по гатанките! Но ние нямаме време за тяхното разгадаване, момчето ми. И ще ти кажа защо — защото прогнозата ти излезе вярна. Нобуо Ямамото наистина се прибра в Япония заедно с цялата си делегация. Нашите дипломати са зашеметени — онези, дето ги видя в клуба „Елипс“…

Точно в полунощ ми предадоха спешно съобщение. Министър-председателят на Япония обявил, че дванадесет процента от новия бюджет на страната се отделят за отбранителни разходи. Това е нещо нечувано. От края на войната насам Япония е изразходвала за военни цели не повече от един процент от бюджета си. Даваш ли си сметка за драматичната промяна?

— Защо да е драматична? — погледна го Майкъл.

— Колкото повече средства отделят за отбрана японците, толкова по-малки ще бъдат нашите разходи.

— Но с това ще намалее и влиянието ни над тях възрази Джонас. — Ние сме тяхната могъща и блестяща броня, такива сме още от 45-а година насам. Финансовото осигуряване на отбранителната им мощ ги превърна в основен стълб на нашата далекоизточна политика. По дяволите, Майкъл! Има точки, в които Япония е на по-малко от сто мили от територията на Съветския съюз!

— Може би им е омръзнала ролята на основен стълб — отвърна Майкъл. — Както и ролята на американски слуга в Тихоокеанския регион.