Эрик Ластбадер - Документът Катей

Уде нетърпеливо махна с ръка.

— Моля да бъда извинен за неподходящото време, но въпросът е спешен — избоботи с могъщия си глас той. — Освен това трябва да хвана и един самолет…

Жожи бавно изпусна въздуха от гърдите си, после пристъпи напред и седна на татамито срещу гиганта.

— За мен вашето посещение е голяма чест, Уде-сан — любезно промълви той.

Гласът на Уде беше твърд като гранит.

— Обстоятелствата ме принуждават да премина направо на въпроса — отсече той, от цялото му поведение личеше, че никак не го е грижа за нарушаването на етикета. — Човек трябва да се подчинява на хода на събитията.

— Хай — кимна Жожи и зачака със свито сърце.

— Не аз съм избрал този неудобен за разговори час, затова предлагам да го проведем без увъртания.

— Така постъпваше и баща ми — кимна Жожи.

— Вашият баща! — кимна Уде. — Прекрасен човек! Траурът за него в моя дом ще продължи години!

— Благодаря — склони глава Жожи.

— Но вашият баща го няма, Жожи-сан. И времената се промениха.

Жожи вдигна ръка да докосне челото си, станало хлъзгаво от избилата пот. Какво ще поиска Уде? Не можеше да надмогне себе си и сърцето му се свиваше от ужас пред този огромен мъж.

— Да преминем на въпроса — прогърмя гостът.

— Вашият брат не се чувства добре от обтегнатите отношения помежду ви. Той знае, че баща ви не би ги одобрил. Затова Масаши-сан е на мнение, че двамата трябва да се срещнете и да поговорите.

— Моля да ме извините за прекъсването, Уде-сан — не се сдържа Жожи, наистина смаян. — Но аз познавам брат си. Мисля, че Масаши няма желание за изясняване на отношенията ни, двамата с него имаме различни мнения относно бъдещето на клана Таки…

— Напротив, Жожи-сан. Масаши мисли единствено за това бъдеще, твърдо е решен да продължи делото на вашия уважаван баща, Ватаро Таки.

Жожи потръпна от възторг. Нямаше нищо против да получи част от могъщия клан Таки, след като Масаши е решил да му го предложи. Но от друга страна… Жожи тръсна глава. Не искаше да мисли какво лежи от другата страна.

— Добре — даде съгласието си той.

— Отлично — усмихна се Уде. — Утре вечер?

— Да работим, когато хората спят, а?

— Точно така. Масаши иска нещата да бъдат изяснени бързо. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

— На обществено място, така ли?

— Да, Масаши-сан предпочита така. Но по това време на нощта нямате кой знае какъв избор. Какво ще кажете за някое заведение в Кабуки-чо? — Кабуки-чо се намираше в Шинжуку — един от най-гъсто застроените напоследък квартали на Токио. По първоначалните планове на градската управа там трябваше да бъде изграден нов театър „Кабуки“, оттам идваше и името. То остана, макар плановете на кметството отдавна да бяха забравени. Сега там беше пълно с евтини ресторантчета, зали за игра на „пачинко“ 3 3 Хазартна игра с машини, подобни на едноръките бандити. — Б.пр. , кина, нощни заведения и публични домове. — Имаме богат избор от бардаци… — в голяма част от заведенията келнерките не носеха бельо.

— Какво ще кажете за „А Бас“? — попита Жожи.

— Зная го — кимна Уде и сви рамене: — Добро колкото всяко друго…

Шозо го изпрати до чакащото навън такси. Усмивката му остана невидима в нощния мрак. Всичко беше станало по начина, по който го беше предвидил Козо Шина.

Уде се облегна и си представи как Шина вдига телефона и разговаря с Масаши.

— Но как ще накарате Масаши да се види с брат си? — беше попитал новият си господар той. — Той презира Жожи, мисли го за страхливец и едва ли храни братски чувства към него.

— Ще му обясня, че помирението между братята носи единствено полза за имиджа на клана Таки — отвърна Козо Шина. — Политиците и висшите чиновници, с които имаме работа, винаги са изпитвали известна нервност по отношение на Якудза. Бих казал, че тази нервност ще се засили още повече, ако знаят, че двамата братя наследници на клана Таки поддържат враждебни отношения помежду си. Вчера разговарях с министър Хакера и той ме попита дали разривът между братята Таки няма да доведе до непредвидими действия от страна на Якудза. Успокоих го колкото можах, но ще спомена за този разговор пред Масаши. Ще му обясня, че всичко е наред, но отношенията му с Жожи трябва да се оправят, за да можем да разчитаме на влиятелна подкрепа.

— Една среща между Жожи и Масаши може да свърши по катастрофален начин — беше го предупредил Уде. — Никога не са постигали съгласие за нищо, винаги са били на противоположни мнения. Не бива да очаквате нещо по-различно сега…