Эрик Ластбадер: Документът Катей

Жожи беше болезнено слаб човек. И той беше наследил вълчата физиономия на баща си, но за разлика от Масаши, при който се долавяше силата и решителността на горския хищник, Жожи изглеждаше просто болнав. Той наистина беше прекарал всички възможни болести, които прекарва едно дете, наистина беше израснал слаб и хилав юноша, нуждаещ се от постоянните грижи на майка си. Но след възмъжаването си не беше боледувал дори ден, всички се прекланяха пред огромната му работоспособност. Ватаро Таки му повери счетоводството на клана и мнозина бяха убедени, че именно Жожи знае всички тайни на баща си. И че няма да ги издаде за нищо на света.

Черните, дълбоко хлътнали очи на Жожи, се заковаха върху по-малкия брат, който триумфално се придвижваше към централното място на трибуната. За никого не беше тайна, че макар и несъгласен с доста от методите на бащата, именно Масаши беше силният брат в семейството. И съвсем естествено лейтенантите, несигурни в утрешния ден, бяха склонни да го подкрепят.

Жожи изчака брат му да се настани на подиума, вдигна ръка и залата притихна.

— Нашият оябун е мъртъв — простичко започна той. — Първородният му син и правонаследник — нашият любим брат Хироши, беше вероломно убит в собствения си дом. При това стечение на обстоятелствата аз ставам най-старши във фамилията Таки и съм тук да ви уверя, че ще направя всичко възможно, за да запазя това, за което цял живот се е борил Ватаро — сведе глава в знак на почит и се облегна назад. После с изненада видя, че Масаши се изправя пред трибуната и се готви да произнесе реч.

— Смъртта на баща ми, уважавания от всички Ватаро Таки, потопи в скръб цялата нация — започна най-малкият брат. — Хиляди хора се стекоха на неговото погребение. Държавни глави, президенти на могъщи корпорации, висши правителствени чиновници. Присъства дори специален пратеник на императора — Масаши направи пауза, очите му пробягаха по лицата на събралите се. — На какво се дължи това? На факта, че баща ми беше необикновен човек. Той беше могъщ като скала, всеки член на клана Таки можеше да се обърне към него за подкрепа и закрила. Той беше истински лъв, враговете на неговата империя се страхуват от него дори и сега, след смъртта му.

Но него вече го няма и аз искам да ви попитам какво ще правим сега. Към кого ще се обърнете за помощ в тези трудни времена? Кой ще ви даде увереност, че враговете ще останат на почетна дистанция?

Нямам предвид единствено другите кланове. В исторически план именно кланът Таки е бил стожер на японската съпротива срещу руското проникване. Ние имаме нещастието да живеем на по-малко от сто мили от империята, наречена Съветски съюз. Руснаците изпитват подозрение към нас, имат огромно желание да пи изтрият от лицето на земята. И те, подобно на американците, се надяват да ни покорят и асимилират. Именно срещу това се бореше баща ми. Цял живот, с всичките си сили и енергия. И ние сме длъжни да продължим неговото дело.

Очите на Масаши продължаваха да опипват лицата на присъстващите. Гласът му стана по-тих, но едновременно с това по-убедителен, носещ заряда на огромна духовна сила. Глас на човек, роден за оратор:

— Може ли кланът Таки да запази лидерската си позиция в средите на Якудза? Или ще позволим на многобройните ни врагове да кръжат около нас и да отхапват късчета месо от могъщото ни тяло? Ще им позволим да правят това, докато накрая не остане нищо от една някога велика фамилия?

Предполагам, че всички се досещате за отговора на тези въпроси. Хироши, моят любим по-голям брат, несъмнено би ръководил клана в съответствие с традицията, която създаде Ватаро Таки. Но Хироши е мъртъв. Убит от ръката на зловещия наемник, когото познаваме под името Зиро. Кой от нашите врагове заплати на Зиро за това пъклено дело? Кой би имал най-голяма полза от обезглавяването на клана Таки?

Бих казал, че нашата най-належаща, най-спешна задача сега е да решим бъдещето на този клан. Пред нас има две алтернативи — или да позволим на враговете да ни разединят и унищожат, или да стегнем своите редици, да се превърнем в стоманен юмрук и да покорим тези, които се надяват да покорят нас!

Кризата е факт. Времената са опасни. Както за Якудза, така и за цяла Япония. В качеството си на лидери сред Якудза ние сме длъжни да търсим достойно място в света на международния бизнес. В качеството си на японски граждани ние трябва да се борим активно за равенство с останалите народи — равенство, което векове наред е отказвано на обитателите на тези малки по територия острови! Затова аз ви моля да подкрепите моите усилия в борбата за едно по-светло и по-славно бъдеще!