Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Това не беше обикновен игрален дом като онези, които се срещаха в крайните квартали. Тук залозите бяха изключително високи. Хоно се зае да оглежда лицата на играчите. Повечето от тях бяха облечени консервативно, но с безупречен вкус, лицата им издаваха напрегната деловитост. Такива лица Хоно срещаше ежедневно в чакалнята на кабинета на Кунио Мишита.

Фукуда се приведе към ухото й:

— Третият играч вляво… Онзи с тънките мустачки, който залага максимално… Той е вицепрезидент по административните въпроси на „Кага“…

Хоно остана на място, очите й не изпускаха висшия администратор на корпорацията, който за по-малко от час изгуби шест и половина милиона йени — някъде около 50 000 долара. Очевидно гореше от хазартна страст и нямаше никакво намерение да спре до тук. Лицето му беше потно, косата — разрошена. Поиска писалка и забързано подписа маркер за същата сума — нови петдесет хиляди долара. Обслужващите масата якудза поеха бележката и започнаха да си я предават от ръка на ръка. Пътят й завърши при шефа на масата — плешив мъж с татуиран дракон върху голия череп.

Той внимателно прочете написаното върху маркера и вдигна глава. Лицето му беше непроницаемо, а очите му се забиха право в очите на Фукуда. Хоно потръпна и извърна глава точно навреме, за да види едва доловимото кимане на мъжа до себе си. Плешивият прибра маркера, извади три пачки йени и ги побутна към вицепрезидента на „Кага“.

Малко преди да стигнат до третия пункт от маршрута си, Хоно започна да се пита докъде се простира влиянието на Големия Езо в огромния търговско-промишлен конгломерат „Кага“. Все още бяха в района на Шинжуку, но далеч от центъра, сред тесни и мръсни улички, обитавани от не безопасни рожби на нощта. Подобно на повечето жители на Токио, и Хоно беше чувала какви ли не истории за този квартал, но за пръв път го виждаше с очите си.

— Не се страхувайте, госпожо Канзей — обади се Фукуда, сякаш прочел мислите й. — Докато сте с мен, нищо лошо няма да ви се случи…

Слязоха от колата и тръгнаха по мокрия тротоар. Минаваше полунощ.

Хоно долови някаква особена миризма във въздуха. Така вони човешката утайка на всеки голям град. Хората с психически отклонения, душевните инвалиди, перверзните типове, изритани от обществото и натикани в отходните канали на града…

Мерцедесът спря на известно разстояние от неосветен мост, по който ръмжаха камионите за нощно зареждане на магазините.

Фукуда я поведе натам, но вместо да тръгнат по моста, те хлътнаха под него. До ушите й достигна плясъкът на водата около изгнилите колове на дървен кей, вонята на гнило стана нетърпима.

Хлътнаха в някакъв мръсен бар. По брега на реката имаше цял низ подобни заведения, наричаха ги „акачочин“. Тук човек можеше да купи всичко, от което се нуждае, разбира се, на съответната цена…

Под неприятно яркото осветление на червени лампи се тълпяха двойки. Прилично облечени жени с добре поддържани фризури правеха компания на бизнесмени от втора ръка — такива, които не могат да си позволят изисканите клубове в Нихонбаши или Гинза, където едно питие струва цяло състояние.

— Мъжът срещу вас — обади се внезапно Фукуда. — Онзи с гъстата сива коса… Това е президентът на „Кага“. Задоволява сексуалните си апетити тук, тъй като е сигурен, че никой от познатите му не посещава подобни дупки…

— Очевидно греши, защото вие го разпознахте — отбеляза Хоно.

— Всички грешим — отвърна загадъчно Фукуда. — Този „акачочин“ е собственост на Големия Езо. Ще останете много изненадана, ако разберете колко много важна информация се предлага в подобни дупки… — Фукуда кимна с глава и добави: — Сега искам хубавичко да огледате създанието, което е ангажирало вниманието на нашия президент…

Тръгнаха към вътрешността на заведението, Хоно не изпускаше от очи добре облечената жена, увиснала на ръката на бизнесмена. Когато минаха на крачка от масата им, от устата й излетя сподавено възклицание. Оказа се, че жената е мъж. Травестит, облечен в безупречно ушити женски дрехи.

Изскочила най-сетне навън, Хоно напълни гърдите си с чист въздух и с удоволствие подложи лице на дъждовните струи. Изведнъж й се стори, че вонящият въздух край реката е еликсир в сравнение с атмосферата в онази дупка.

Върнали се в хладния комфорт на мерцедеса, те прекосиха моста и се насочиха към блестящите светлини и небостъргачите на едно друго, напълно различно Токио.

Мерцедесът навлезе в квартала Акасака, увеличи скоростта си и се понесе към хотел „Капитол“. Влязоха в кафенето оригами и Фукуда поръча германски пай с ябълки. Хоно нямаше апетит и само гледаше как младият мъж унищожава пълна чиния и се пресяга към нейната.