Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Избърса очи, превключи на втора скорост и усети как мерцедесът дръпна и плавно взе острия завой. Започна да се надига мъгла и да я обгръща като призрачно було. Изведнъж я обхвана ужас — имаше чувството, че светът се изпълва с пустота, огромна като празнотата в душата й.

С мъчителен стон се наведе напред, включи касетофона и усили звука докрай. Разнесе се електрическият пулс на „Хартбийтс“: острото стакато на барабаните на фона на ръмжащата бас китара, съпровождаща сърдития глас на Крис, гърмеше от тонколоните като изстрели.

Даяна отметна глава назад и вятърът развя косите й, откривайки цялото лице. Устните й оголиха зъбите под напора на вятъра и поне в този миг и се искаше да не размишлявала просто да се остави на музиката да я грабне подобно на течение, което тегли навътре в морето…

Синьо-лимонената полусфера на Лос Анджелис пулсираше под тежкия смог в подножието на хълма като дълбоко заровена душа, която се опитва да се освободи от мъчителната прегръдка на града.

Даяна засили по наклона, за да я посрещне.

„Уеърхаус“ представляваше сияние от ярки светлини, чиито отражения подскачаха по повърхността на водата като светещи морски обитатели, сбрани накуп. В този час „Марина дел Рей“ не беше претъпкан; „Адмирълти Уей“ изглеждаше толкова пуст, че никой от дневните му обитатели нямаше да го познае. Големи яхти се бяха смалили до двуизмерни сенки, антените им изпращаха тайнствени сигнали към небето.

„Уеърхаус“ беше любимият й ресторант в Лос Анджелис. Там познаваше всички и те я караха да се чувства като у дома си. Намираше се доста встрани от Родео Драйв в Бевърли Хилс, така че известните личности и сноби, които тя презираше, не го посещаваха.

Заведението беше построено така, че да отговаря напълно на името си — пристанищен склад. Вътре беше обзаведено с големи дъбови бъчви и огромни дървени щайги, щамповани с имената на най-екзотичните пристанища в света: Шанхай, Марсилия, Пирея, Одеса, Хонконг, Макао и дори Сан Франциско. Тежки конопени мрежи с по няколко бали в тях висяха от тавана.

Просторен и несиметричен, ресторантът й напомняше за извънградска странноприемница в Нова Англия — крайбрежната му страна представляваше огромна остъклена тераса на нивото на брега, от която се откриваше поразителна гледка към пристанището.

Както винаги заведението беше претъпкано, ала Франк, салонният управител, я посрещна усмихнат и я обсипа с безцелни комплименти. После я поведе, под погледите на посетителите, към една маса с изглед към морето, а на дългата върволица от чакащи за места, виеща се покрай бара, съобщи, че маса ще се освободи най-рано след час.

Даяна си поръча бакарди с лед и лимонов сок, което й бе сервирано почти веднага. Стори й се, че безкрайно дълго седи и отпива от питието, загледана в отражението на седящите на бара, които също надигаха чаши и се споглеждаха с помътнели погледи. За първи път си помисли, че знае как се чувстват.

Обърна глава и видя собственото си отражение в стъклото. Проследи с поглед извивката на носа — неправилен и гърбав — и със задоволство се поздрави, че не го е подложила на козметична операция. Единствено майка й настояваше да го направи.

Жан-Карлос не даваше и дума да се изрече за операция. С какво вълнение беше изкачила стълбите до втория етаж на Трета улица №8666 в Лос Анджелис, където се намираше школата му.

— Здрасти, Даяна! — широко усмихнат я посрещна той, поемайки ръката й с двете си длани. В плътта й се набиха дебелите му жълти мазоли, твърди като бетон. — Добре дошла в школата. — Сложи ръка върху, рамото й. — Тук всички сме на малко име. Sin ceremonia 3 3 Без официалности (лат.) — Б.пр. . Казвам се Жан-Карлос Лихеро.

Не прилича на мексиканец, беше си помислила тя. Косата му беше ниско подстригана, къдрава и рижа; под тясното му чело горяха чифт светлосини очи.

— Яаа, chica 4 4 Малка (исп.) — Б.пр. — възкликна той с глас, който сякаш излизаше от гърдите му, — това ти придава неповторим характер — и прокара твърдата възглавничка на пръста си по гърбицата на носа й.

Над широката му горна устна се извиваха старателно поддържани тъмнорижави мустачки, тънки като конец. Имаше твърда, волева брадичка, а като цяло формата на главата му беше почти квадратна. Бедрата му бяха стройни, а походката — гъвкава като на танцьор, без обаче да е женствена.