Эрик Ластбадер: Сирените на Холивуд

Даяна покорно се остави на Мариън да я води. Тръгнаха обратно покрай полупразните кофи за смет по изкуствената уличка с машинно разхвърлян „боклук“ и грижливо разкъсаните, избледнели постери, които се вееха от тухлените стени, направени всъщност от шперплат и мазилка. Изведнъж двамата отново се озоваха в Холивуд.

— Сега ме чуй добре — Кларк спря и се обърна с лице към нея; светлина обливаше лицето му, багреше розовите му като на пияница бузи. — Може да си помислиш, че „Хедър Дюел“ е от рода на екшъна. В „Туентиът“ със сигурност го смятат за такъв. — Всяка дума излизаше от устата му сякаш сама за себе см, със свой собствен живот. — Бъди сигурна обаче, че няма да допуснем подобно нещо. — Той се усмихна леко през тесните си устни и вдигна показалец. — Така че не се заблуждавай. Това е филм от съвсем друг тип. Тероризмът като схващане е епидемията на това десетилетие, така както комунизмът беше през двайсетте години. Те са напълно еднакви политически идеали. Но този филм не е за израелско-палестинската война. Няма да правим филм за война, разбираш ли? — вдигна още по-високо показалеца си. — Нашата цел е много по-широкообхватна, така че всеки да може да я разбере. Основната опасност е в тероризирането на съзнанието, последиците, които оказва то върху отделния човек. — Той сви устни и зарея поглед. — В края на краищата Хедър Дюел не е по-различна от теб или от милионите жени, които ще видят филма. До момента, който тъй драстично променя живота й, каква връзка е имала тя с тероризма, насилието, душевния тормоз? Джеймс я е държал настрани от всичко това. Но сега — размаха той пръст като учител, който иска да подчертае нещо особено важно, — сега действителността става част от нея и това именно вдъхва живот на филма. Как ще я промени този сблъсък с тероризма? Какво ще стане с нея? Разбираш ли? Тук е истинската сила на „Хедър Дюел“ и причината, поради която реших да се захвана с филма. Затова и Рубънс вложи толкова много собствени пари. Не заради пищовите, маските, барутната смрад и страха. Това са великолепни помощни средства и, ако се използват разумно, ще допринесат за въздействието на филма. Но това не е достатъчно. Покрай текста човек трябва да напрани разумен избор, нали разбираш? Не е достатъчно да се правят филми, които само развличат, Даяна. Ние сме създатели на мечти за света и като такива поемаме отговорност да не пълним непрекъснато главите на хората със стърготини. Трябва да се стремим да предизвикаме вълнения, да предлагаме на публиката нещо, което тя по друг начин не може да открие. В това се състои нашата неповторимост.

Тук Мариън се изправи на пръсти, бузите му пламтяха от прилив на кръв.

— Това е филм за ужасите на съзнанието, сблъсък на характери, лекият страх, който се засилва във всеки следващ момент, неизбухнала бомба, заплашваща цивилизованото общество, защото поразява до основи. Какво става с Хедър Дюел при това положение. Този въпрос трябва да си зададеш, Даяна. Ще умре ли тя или ще живее?

Такъв е Мариън, помисли си Даяна и превключи на по-ниска предавка, за да вземе един особено остър завой. Иска да започнеш да се вживяваш в ролята заради него и заради себе си, преди да е пуснал камерата да се върти, да улавя изражението ти през цялото време.

Тя си припомни последната си сцена, заснета с Ел-Калаам. Сблъсък на характери, както се изрази Мариън.

И онзи гняв и енергия извикаха в съзнанието и картини от Манхатън: сините сенки на улицата, масивните каньони от опушено стъкло и стомана, горещият августовски вятър, който подухваше безгрижно по Ривърсайд Драйв; паркът изпълнен с пуерториканци по ризи с къси ръкави, които пържеха банани и варяха черен боб върху импровизирани мангали, а отзад на кръста им стърчеше кафявата ръкохватка на 22-калибров пистолет. Уличен испански жужеше в ушите й, сякаш идеше от стар, несинхронизиран филм. Нима всичко това беше само преди пет години?

Даяна отново мина на по-ниска предавка. Тук тесният път беше почти отвесен и тъкмо затова го беше избрала — искаше да се наслади на багрите и формите, пробягващи край нея, на предизвикателството към рефлексите и координацията на движенията. Върхът бе превзет. Лосанджелиската нощ се промъкна незабелязано — сияйна, мимолетна любовница.

Даяна навлезе в един S-образен завой и изведнъж се почувства на прага на велика авантюра, все едно че беше Кортес, който с цялото си великолепие се носи по бурните морски води към покритото със злато Мексико.