Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Е — подкани я Рубънс, след като седнаха, — изплюй камъчето.

Очите й блеснаха:

— Изглежда искаш да си нравиш шега с мен.

— Така ли мислиш? — широко отвори очи той.

— Диалог а ла Реймънд Чандлър…

— Останало ми е от предишния живот, когато съм бил Филип Марлоу. Никаква шега не си правя с теб.

Тя му хвърли бърз поглед.

— Изгоних Марк. Той…

— Това вече ми го каза.

— Ще млъкнеш ли, да ме изслушаш…

— Много по-добре ти е без него, уверявам те.

— Защо? Защото е чернокож ли?

— В днешно време, в днешния век това не е от значение.

— От значение е, не ме будалкай.

— Да, от значение е. Но имах предвид политиката му, а не цвета на кожата му — той отпи глътка. — На доста хора им трябваше време, за да възвърнат на Фонда предишната й слава.

— Славата й нямаше нищо общо с политиката й.

— Нямаше ли? — повдигна той вежди. — О, извинявай, не смятах, че си толкова наивна.

— А какво точно смяташе?

— Каквото ти казах.

Той сложи чашата си върху бялата плоча на ниската масичка пред тях.

— Виж какво, ракетата ти е на път да излети. Нали не искаш нещо да откачи кабела точно сега? — гледаше я право в очите.

— Не — извърна глава тя. — Но това има толкова общо с нас, колкото с мен и Марк в момента. Нещо май се разминаваме, не чувстваш ли? Току-що съм излязла от дълга, стабилна връзка. Изведнъж се появяваш ти и ме караш да се чувствам като махало, което се люлее над дълбока яма. Имам усещането, че всеки миг ще падна в нея.

Рубънс протегна ръка и я докосна.

— Тогава не мисли повече за този мръсник. Той вечно тичаше след…

— Млъкни — прекъсна го тя.

— Какво значение има? — продължи той. — Толкова ли няма да издържиш, ако узнаеш истината? Знаеш ли с кого спеше той по време на снимки? Не се насити на тия долнопробни…

— Престани!

Лицето му беше толкова близо до нейното, че тя забеляза капчиците пот и леко наболата му брада. Но особено силно усети миризмата на плътта му.

— Никога няма да проумея — заговори Рубънс с тих, но съвършено ясен глас — какво толкова беше намерила у Марк Наситър, но се радвам, че си го изгонила — той вдигна ръка и обърна главата й към себе си. — Боли ме като те виждам как изглеждаш, като знам, че още изпитваш някакви чувства към него, към това копеле, което повече от седмица преследва онази петнайсетгодишна малка кучка…

— Ти си знаел?! — Даяна рязко се отдръпна от него и се изправи.

— Чакай, недей…

Без никакво предупреждение тя замахна и силно го удари през лицето. Бузата му пламна.

— Мръсник! Защо не ми каза?

— Сигурна ли си, че щеше да ме изслушаш?

— Ти ме стъпка по същия начин, по който си стъпквал всяка жена в живота си. Това ти е присъщо — очите й го гледаха гневно. — Сигурно не съм наред. Наистина.

Тя се завъртя на пети и изкачи стъпалата към самата гостна. Рубънс я настигна там.

— Слушай, съвсем не беше така, както си мислиш.

Даяна се обърна и го погледна право в лицето.

— Не ли? Лъжец! Да не би да не си знаел за това, когато ме срещна в „Уеърхаус“? Смей да ми го кажеш и що те заплюя!

Стори й се, че той трепна, кръвта се отдръпна от лицето му и то изведнъж, а не постепенно. Видя как тялото му се стегна, инстинктивно разбра как действа той в подобна ситуация: с насилие. И тъкмо затова не можа да обуздае желанието си да го предизвика още повече. Да го подтикне към реакция, която по убедителен начин да й докаже веднъж завинаги, че истински държи на нея.

— Говоря ти сериозно, Рубънс. Остави лъжите за бизнеса. Ти толкова си свикнал да въртиш жените на пръста си, че си престанал да гледаш на тях като на човешки същества. Е, да, но аз съм човешко същество, дявол го взел, и не обичам да ме лъжат. Разбери, че не можеш да се отнасяш така с мен.

Въздухът между тях бе натежал като олово. Сякаш възмущението на целия свят се бе събрало тук — толкова мъчителен беше моментът.

— Добре — заговори той след цяла вечност. — Ето как беше отначало. Обадиха ми се десет минути, след като се случи…

— Благодаря! — прекъсна го тя. — Няма за какво.

— Спри за малко! Нали каза… — той хвана ръката й, но тя така го изгледа, че пръстите му веднага я пуснаха. — Май и двамата не се изслушваме понякога, не мислиш ли? Може би това отчасти е причина за недоразуменията.

— Не желая повече да стоя тук и да слушам измишльотините ти — тя се обърна. — Ти си такъв майстор, че сам не знаеш кога лъжеш. За теб истината няма никаква стойност. Въпросът е какво е най-изгодното за Рубънс в дадения момент. Господи, не зная как е могло да ми трепне нещо…