Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

С две пестеливи движения Ел-Калаам избърса острието в панталоните на трупа и го прибра в калъфа, висящ на левия му хълбок.

— Вие двамата — посочи ги с глава той, — изнесете го навън!

— Боже мой! — възкликна Хедър с тих, дрезгав глас на съпруга си. — Брадатият току-що уби един от хората си.

— Не ме учудва — глухо рече Джеймс. — Той е професионалист, Хедър. Внимавай с него. За такъв мъж думите са само политическа хитрост. Той говори колкото да прокара намеренията си.

— Така! — Ел-Калаам се обърна и обиколи с поглед всички в стаята. — Това им е достатъчно, Рита.

С три големи крачки стройната жена отиде при Хедър и я дръпна да стане.

— Хайде, тръгвай! — заповяда й тя грубо.

— Какво? — смая се Хедър. — Но мъжът ми не може да остане в това състояние.

— Достатъчно беше с него — каза Рита. — Ти какво очакваш, да го превържем и да ви изпратим двамата по живо, по здраво ли? О, не! — тя се засмя; противно на гласа, смехът й беше мелодичен.

— Но това не е честно!

— Честно ли? — Рита изкриви презрително устни. — Честно? Какво честно има в тоя живот? Честно ли е да ни лишат от родината ни? Честно ли е нашите жени и деца да умират от глад? А мъжете ни да бъдат изтезавани от ционистки свине? — тя силно разтърси глава. — Не! Само за честност не ми говори. Няма честност на тоя свят!

— Искам някой да… ооох!

Рита изви ръката й зад гърба й.

— Стига приказки! Ела с мен!

— Какво става тук? — към тях се приближи Ел-Калаам; погледът му се премести, от Хедър към Рита. — Просто ти наредих нещо. Очаквах да бъде изпълнено.

— Изпълнява се — възрази Рита. — Тя само…

— Дай я на мен — рече той.

— Мръсник! — изкрещя Хедър. — Ти си мръсник, щом вършиш…

Ел-Калаам се стрелна към нея като змия и я ритна през краката.

— Кучка! — развика се той като обезумял. — Какво си намислила да правиш?

Хедър се отскубна от Рита и започна да се бие с него.

— Стоп! — разнесе се гласът на Мариън. — Стоп! — той скочи от мястото си и се спусна към зяпналия го екип. — Дявол да го вземе, Джордж, какви ги вършиш? — той разпери ръце, за да раздели Джордж Алтавос, актьора, който играеше Ел-Калаам, и Даяна. — Джордж…

— А тая кучка какво ми плямпа измислен текст!

Сега и тримата се боричкаха насред снимачната площадка, а другите стояха неподвижно и чакаха развръзката. Както се боричкаха, изведнъж се чу шепот — не отнякъде, а от всички страни едновременно.

— Това е моя сцена — извика Джордж и се нахвърли към Мариън със същото настървение, както преди малко към Даяна. — Ето как хубавичко репетираме. Като тя си добавя нов текст…

— Ще се успокоиш ли най-сетне, за бога! — каза Мариън.

Изход от ситуацията намери Ясмин. Тя изпълняваше ролята на Рита и се хвърли между Даяна и Джордж с такава сила, че Мариън се вкопчи в ръката на Джордж, за да не полети назад.

— Ясмин — задъхан изрече той и й даде знак.

Тъмнокосата жена хвана Даяна за лакътя и я изведе от снимачната площадка, далеч от шумните излияния на Джордж.

— Ама че, кучи син! — извика Даяна и дръпна ръката си от стискащите я пръсти на Ясмин; разтърка рамото си. — Така ме удари! Божичко, какво го прихвана?

В този момент ги застигна асистент-режисьорът, Дон Хогланд.

— Ужасно съжалявам, Даяна. Постъпката на Джордж е непростима, просто непростима — клатеше глава той. — Искам да ти кажа, че Мариън отиде да говори с него…

— Естествено — изсмя се саркастично Даяна, — за да му наговори същото и на него.

Хогланд й се усмихна леко. Той беше ирландец с посребрени мустачки и зализана назад коса, който обсъждаше всяка идея с Кларк. Лесно се разбираше защо — беше много сладкодумен.

— Това съвсем не е вярно, Даяна — отвърна той тихо. — Уверявам те — докосна ръката й с гальовен, бащински жест и продължи: — Напротив, Мариън е извън себе си от ярост. Мисля, че е готов да удуши Джордж — и потупа опакото на ръката й. — Не се тревожи. Ще прекъснем за днес и до утре всичко ще е забравено.

— Няма да е лошо дотогава Джордж да се е вразумил.

Хогланд пак се усмихна.

— Мариън ще има грижата за това — и докато се отдалечаваше, добави: — Не се тревожи за нищо.

— Добре ли си? — попита я Ясмин, когато останаха сами.

Даяна изтри лицето си и я погледна така, сякаш я виждаше за първи път.

— О, да, разбира се — и се усмихна. — Благодаря ти, че ни разтърва.

— Няма защо — махна с ръка Ясмин. — Май аз имам вина, задето се стигна дотам и много съжалявам.

— Да не искаш да кажеш, че има вероятност отново да се случи?