Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Маги се обърна към Даяна:

— Изчакай да чуеш тези парчета. Те нямат нищо общо с досегашните. Звучат съвсем поновому.

— Да — добави Крис и отиде при уредбата, — глътка тъй необходимия ни чист въздух — той клекна и включи бутона. Появиха се мънички рубинени и изумрудени светещи точици, които затрепкаха като далечни звезди. Крис пъхна касетата в гнездото.

— Така. Готови ли сте?

Двете потвърдиха в един глас. Той седна на земята.

— Първото се нарича „Надбягване“, а второто е инструментално — поясни и натисна клавиша.

Стаята изведнъж се изпълни с музика: чудесни звуци на китара, твърдо като стомана пулсиране на басите, ритмични удари на барабаните. После се разнесе и богатият характерен глас на Крис:

Мелодията изви нагоре за миг и преля в прелюдия към втория куплет:

Излизайки от втория куплет, китарата, вече с удвоен акомпанимент, което й придаваше по-плътна звучност, пое мелодията и я подаде на пламенните гласове на хора. Последва повторение, след което звуците се впуснаха в надпревара ведно с вледеняващо преобладаващата китара.

За няколко секунди настъпи тишина, после започна инструменталното изпълнение. То представляваше музикална антитеза на „Надбягване“, бавна, натрапчива мелодия, изградена върху миньорни квинти, която се извисяваше спираловидно нагоре в упоителен унес и напомняше „Адажио за цигулка“ от Самюел Барбър.

Краят заглъхваше бавно и едва когато касетата щракна и се самоизключи, Даяна разбра, че парчето е свършило. Крис се извъртя към двете жени.

— Е?

— Поразена съм — рече Даяна. — Не знам какво да кажа.

— Хареса ли ти?

— Изключително.

— Направо са велики — вметна Маги. — Найджъл ще подмокри гащи.

— Той още не ги е чул — каза Крис. — Никой от тях не ги е чул. Йън и Роли знаят само онази част, която те сглобиха. А Найджъл не е чул нито нота и тъй ще бъде, докато не довърша всичко докрай — той скочи на крака. — Е, аз ще ида да направя едно кръгче.

— Крис, но ти току-що се прибра — запротестира Маги.

— Даян — продължи той, — искаш ли да те поразкарам малко?

— Съжалявам — отвърна Даяна и също се изправи, — но в пет часа ще ми се обадят в гримьорната.

Тя си взе довиждане с двамата, усещайки върху себе си очите на Маги, изпълнени с яд и завист. Потръпна, сякаш усещането беше физическо.

Дългата тъмносиня лимузина, спряла на алеята, приличаше на масивна крепост; сянката й изглеждаше по-дълга от къщата зад нея.

Тя почти се изравни с лимузината, изключи двигателя и излезе от колата си. Нощният вятър полъхна в лицето и развя медените й коси.

Токчетата й остро потракваха по чакълестата алея и заглушаваха стържещата мелодия на щурците. Вече приближаваше задния вход, когато вратата безшумно се отвори и отвътре проникна светлина, мека, уютна, каквато само красиво засенчената лампа може да излъчва. Колите нямаха такава светлина.

Тя сведе поглед и прекрачи прага. По малкия цветен телевизор вървеше „Тазвечерното шоу“; Джони Карсън мърдаше беззвучно устни към Стокард Чанинг и почукваше с молив по масичката пред себе си.

— Липсваше ми, като не се прибра — каза Рубънс.

— Ето че се прибирам.

— Имах предвид у дома.

Тя извърна глава, и се загледа в тъмната нощ. Дърветата закриваха стръмнината на хълма и ширналите се отвъд светлини. Имаше чувството, че седна на църковна пейка, толкова твърдо й се стори креслото.

— Не биваше да се случва.

— Кое не биваше да се случва?

— Това снощи — отвърна тя, без да обръща глава. — Бях толкова разстроена… имах си неприятности. И ти се появи насреща…

— Винаги съм бил насреща.

Тя замълча и обгърна с ръце раменете си. Студени тръпки я полазиха.

— Само не ми казвай, че това е било просто едно мимолетно…

— Нямам намерение да ти казвам каквото и да е.

— … приключение, защото знам, че не си такава.

Тя се обърна да го погледне: светлината от лампата омекотяваше острите извивки на скулите и устните му.