Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Моментално се възстанових — беше облечен в лек ленен костюм.

— Само не ми казвай, че тръгваш толкова рано за офиса.

— Часът е два и половина — отвърна той, — следобед.

— Ама че идиотщина! Исках да се обадя на Ясмин.

— Не посмях да те събудя.

— Да те вземат дяволите, Рубънс! — Даяна отново завря глава между ръцете си.

— Снощи ти се държа отвратително. Тя си тръгна от тук разплакана.

— Ти си я видял, преди да си тръгне? — въпросът беше глупав и Рубънс не благоволи да отговори.

Някъде зад гърба им, отвъд храстите, Даяна чу да хлопва врата на кола — звукът бързо и остро проряза въздуха, както обикновено ставаше по това време на годината. Куче излая няколко пъти и млъкна; чу се и ритмично тупкане на баскетболна топка върху асфалт, удар от попадение в коша, радостен момчешки вик.

Даяна стана и тръгна към басейна. Водата беше студена и бистра. Нямаше го животното да се обръща и да хвърля пръски. Върнали са го в Мърийнленд, помисли си тя и се гмурна в дълбокото.

Студеният шок я съживи, главата й изведнъж затупка. Тя се показа на повърхността, заплува към другия край на басейна и излезе. Вляво от нея бяха пуснати пръскачките и тихо съскаха над зелената тревна площ.

Видя помощника на мексиканския градинар, който подкастряше живия плет, но не направи опит да прикрие голотата си. Обърна се към Рубънс и засенчи с ръка очите си.

— Гледай да не се бавиш дълго в офиса. Да идем да вечеряме на яхтата.

Той тръгна към нея и направи гримаса.

— Съжалявам. Мислех, че съм ти казал вчера. Трябва да замина за Сан Франциско. Ако не приключа сделката с проекта за „Стинсън Бийч“, тазгодишните данъци отиват на кино.

— О, Господи, недей. Нека да не е днес.

Рубънс я целуна.

— Скайлър твърди, че е жизненоважно — погали я по гърба. — Но след два, най-много три дни се връщам и тогава, обещавам ти, ще прекараме един дълъг уикенд на яхтата, става ли?

Той я остави до басейна, под яркото слънце, заобиколена от тихите, плахи звуци на следобеда. Даяна не каза нищо. Стоеше там висока, с кафяв тен и самоуверена, както подобава на атлет.

Без да помръдва, тя се заслуша в шума на лимузината, която потегли по алеята с хрущящ под гумите чакъл и отведе Рубънс от нея. Прииска й се да се затича, да литне над градината и къщата и да го спре по някакъв начин. Но знаеше, че това не е възможно и не направи дори крачка.

Малки капки вода продължаваха да се търкулват от рамото й, по гърба, ханша, задните й половинки, събираха се и като горещи поточета се стичаха между бедрата й. Скоро слънцето ги изсуши напълно и опъна кожата й. Тя се намаза с лосион, както беше обърната към гърба на градинаря, предизвиквайки го мълчаливо да я погледне.

Той обаче не промени положението си; тогава, след като се намаза цялата, Даяна отиде да се излегне в един шезлонг и затвори очи. До слуха й долитаха само звуци, които обаче бяха някак несвързани, всеки сам за себе си, сякаш нямаха нищо общо с нея или с мястото, където се намираше. Тихото свистене на пръскачките продължаваше, но децата, играещи баскетбол, изглежда се бяха прибрали. След малко остана да се чува само вятърът, който се промъкваше между върхарите на палмите.

Затворените й клепачи бяха зачервени от яркото слънце, а развятата й от вятъра коса плющеше като флагче назад от лицето й.

Ръцете й го бяха обгърнали здраво и тя усещаше приятната миризма на изтърканата кожа на якето му, аромата на дългата му коса, смесен може би с лек дъх на одеколон; или, помисли си тя внезапно сепната, просто на самия него след дълги часове на напрегната работа.

Тя я определи не толкова като сексуална, а по-скоро като мъжка миризма. Гърдите й се вдигаха и спускаха при дишането, тя усещаше извивката на приведения му напред гръб и напрежението на гръдния му кош, породено от възбудата и въодушевлението от скоростта. То беше заразително; предаде се и на нея и тя вдигна лице и допря устни до ухото му.

— По-бързо! — изкрещя тя. — По-бързо, Крис!

Той беше дошъл със своя „Харли“ и я беше заварил изтегната до басейна. Прекарал цялата нощ в студиото и нямал никакво желание да остава на спокойствие. Както и тя в същия онзи момент.

Когато заслизаха с бясна скорост към крайбрежните скали на Тихия океан, Даяна отвори очи и видя морската шир, тромава и тъмна в хлътналите бразди между вълните, блестяща като течно злато там, където се отразяваше слънцето. Сърцето й се преобърна и тя закопня за яркосиния бурен Атлантически океан.