Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

В момента, в който чу отварянето на вратата, Джеймс спря и обърна глава към входа. Заповедта на брадатия го завари насред пътя между мястото, където стоеше Хедър, и нишата към кухнята.

— Феси! — отново се разнесе гласът на брадатия; погледът му обходи стаята и застиналите уплашени лица на Беярд Томас, съветника му Кей Ръд, Сюзън, Хедър, Фреди Бок, фабрикант и техен домакин, двамата английски парламентаристи Маккинън и Дейвидсън, френския посланик в Съединените щати Рене Луш и младоликия му аташе Мишел Емульор. — Виж къде е момичето!

Мъжът с очи на гризач пристъпи навътре в стаята, подминавайки прислужницата и иконома с побелели лица, сякаш не съществуваха. Намираше се на крачка пред Джеймс, когато откъм кухненската ниша се дочуха стъпки.

Появи се Рейчъл. Беше около тринайсетгодишно момиче с черна коса и живо, красиво лице, от което вече лъхаше суровост. Ясните му сини очи бяха огромни. Те веднага схванаха обстановката.

Нещо подтикна мъжът с очи на гризач към действие. Мускулите на ръцете му подскочиха, когато насочи дулото на АКМ, за да държи на прицел движението на Рейчъл. Пръстите, впити в спусъка, побеляха, високо на челото му изхвръкна жила. Джеймс, който беше полуобърнат с лице към него, видя как дълбоката омраза в очите му се разлива по лицето като излишък от кръв.

Точно тогава Джеймс се хвърли към Рейчъл и застана между нея и черното гърло на АКМ. Ала затишието беше до тук — въздухът в стаята се изпълни с рояк от куршуми, които с огнени искри излитаха от дулото на автомата.

Застиналата на място до дивана Хедър чу Джеймс да вика името й силно и ясно, миг преди тялото му да бъде пронизано от куршумите и отскачайки назад, да се стовари върху Рейчъл. Малката успя да го хване и политна назад от прекалената за нея тежест. С целия си ръст Джеймс се плъзна надолу по тялото й и се сгърчи в локва от собствената си кръв; клепките му потрепнаха за миг.

Кафявите очи на брадатия внимателно наблюдаваха Рейчъл.

— И тъй — обади се той, — това е дъщерята на министър-председателя на Израел.

При тези думи магията, която бе сковала Хедър изведнъж се развали и тя се втурна напред. Високата жена до брадатия се опита да я спре, ала мъжът я побутна настрана, хвана Хедър през кръста със свободната си ръка и я притегли към себе си. Тя закрещя в лицето му.

Мъжът я загледа право в очите, като че търсеше да открие нещо в тях.

— Бръкни в левия джоб на ризата ми — рече й спокойно.

— Пусни ме! — изкрещя Хедър. — Мъжът ми е ранен!

— Там ще намериш пура. Пъхни я в устата ми.

— Да не си откачил? — смаяно го погледна тя. — Мъжът ми е ранен.

— А може и да умре — продължи брадатият, — ако не запуша скоро.

— Мръсник…

— Прави каквото ти казвам — заповяда й той и я притисна още по-здраво; тя потрепери от болка. — Това е урок, който трябва добре да научиш. Един от многото, които ще последват.

Хедър се огледа наоколо. Спря поглед в Джеймс и прехапа устни. Най-сетне бавно вдигна ръка, бръкна в джоба на ризата му, извади дълга, тънка, черна пура и полека я поднесе към устните му.

— А сега я запали — рече мъжът, без да отделя поглед от нея.

Тя се поколеба и поклати глава.

— Мъжът ти чака, може би изживява последните си минути.

Ръката на Хедър отново бръкна в джоба на ризата му, извади хромирана запалка, щракна я и доближи пламъка до върха на пурата. Той разтегли устни в усмивка и оголи три златни коронки на предните си зъби.

— Е — доволно каза мъжът, — това вече е друго нещо.

И изхвърли кълбо дим, докато Хедър прибираше запалката обратно в джоба му.

— Пусни ме — отново настоя тя. — Нали каза, че…

Той огледа стаята, изпивайки с поглед едно по едно обърнатите към него изкривени от ужас лица. Изражението му издаваше нескрито огромно удоволствие.

— Да, след като кажа това, което имам да кажа — вече не гледаше към Хедър; обърна се към всички в стаята. — Господа — продължи той бавно, предъвквайки пурата си, — дами, вие сте заложници на Организацията за освобождение на Палестина. Безпомощни сте. Безполезно е да се съпротивлявате. Вашата охрана е напълно ликвидирана — Сюзън Морган отвори уста от изумление. — Ние превзехме вилата, превзехме и вас. Господин държавен секретар, господин посланик, разрешете ми да ви заявя, че вие имате много по-голяма стойност за външния свят, отколкото за нас тук.

Докато говореше, гласът му придобиваше такъв оттенък, такава звучност и дълбочина, че не беше възможно да се пренебрегне или приеме лекомислено нито една негова дума.