Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

От разстояние усети магнетизма му, който я обгърна като самогенерираща се топлина. Бедрата й пламнаха, сърцето й замря, като в бързо спускащ се асансьор. Той още не я бе докоснал, но лунната светлина, перлените капки морска вода, които се търкулваха по кожата му и канеха върху палубата, полуразкопчаната риза, полепнала по мускулестите гърди — всичко това му придаваше едва ли не сластолюбив вид. Тя усети как зърната на гърдите й се втвърдяват, почват да наболяват от желание — вече виждаше неизбежния край на тази дълга нощ, сякаш той бе предопределен. Докосна с език горната си устна, за да я навлажни. Чувстваше устата си пресъхнала, сякаш току-що бе прекосила пустиня.

Знаеше, че е втренчил поглед в нея — очите му проблясваха, когато се спряха там, където мократа й, прилепнала блуза се бе разкопчала и откриваше дълбоката цепка на гърдите; после отново се вдигнаха към лъсналото и лице. Клепките й бяха натежали от солената вода, косата, влажна и потъмняла, бе полепнала по челото, ушите и раменете й като водорасло. Имаше чувството, че е морска сирена, омагьосана от него.

— Ела тук.

Това бе шепот, за който тя дори не беше сигурна дали излезе от неговата уста, но все пак го чу — тих и дрезгав като нощта, която идеше от морето и носеше със себе си примамливо загатване за далечни страни, покрай които някога отдавна бе преминала — Таити, Фиджи, дори Япония.

Тя се приближи до него, пламтяща като огън и изстена, когато зърната на гърдите й се отъркаха еротично в гърдите му миг преди отворените му устни да се долепят до нейните. Езикът му потърси нейния, ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й; усети, че се повдига на пръсти, тялото й се изви назад и увисна във въздуха, поддържано единствено от ръцете му; после върховете на пръстите му започнаха леко да я галят между бедрата. Тя се притисна към него, венериният й хълм усети ерекцията му под тънките панталони и тя завъртя ханш, без да отделя устни от неговите.

Ръцете й бяха обвили врата му, пръстите й нежно го галеха по тила, после бавно продължиха да се спускат по набраздения от мускули жилав гръб. Когато стигнаха до кръста, тя издърпа ризата от панталона и пъхна ръка под нея; ниско подрязаните й нокти го накараха да потръпне.

Рубънс вече бе разкопчал копчетата на полата и сега я отмотаваше от кръста й като чалма; дрехата падна в краката й като тъмна локва, от която сякаш поникна прелестно цвете. Той притисна хълбока й във възбудените си слабини и тя тихо изстена, когато го почувства като нажежен ръжен през дразнещата втора кожа на копринените си пликчета.

Докато той разкопчаваше блузата й, тя галеше гърдите и мишците му, чувстваше как подскачат опънатите му мускули. Когато се справи и с последното копче, дланите му се мушнаха под блузата и обгърнаха гърдите й. Лек стон се изтръгна от устата му, докосвайки твърдите зърна; наведе глава и горещите му устни се затвориха около връхчето на едната й гърда.

Докато удоволствието я завладяваше, Даяна отново си помисли за неизбежността на този момент, но този път мисълта й подейства различно.

— Не — спря го тя, — недей.

Хвана с две ръце главата му и я отдели от плътта си.

— Какво има? — гласът му бе изострен, напрегнат.

Тя прикри с ръце гърдите си, извърна се от него и застана срещу вятъра. Чувстваше се объркана, не можеше да се владее. Сякаш този неизбежен момент престана да бъде копнеж, а просто обстоятелство от живота, на което се бе натъкнала в мрака. Страх я впримчи в ледените си пипала и тя потрепери. Усети ръката му в извивката на лакътя си, кокалчетата на пръстите му върху чувствителните си гърди и безмълвно я отблъсна.

— Нещо лошо ли направих?

Тя дори не можеше да изрече дума. Мислеше за Марк, проклинаше го, защото още го желаеше, защото пламъкът в нея умираше трудно, гневът й още не се бе превърнал в утехата, която трябваше да бъде, която щеше да бъде занапред.

— Даяна…?

— Замълчи — прошепна тя, — моля те.

Мина й през ума, че ако му каже, ще й олекне, ала не можеше; на два пъти опита, но напразно — беше като онемяла. Знаеше, че никога няма да се върне при Марк, не можеше да се върне — сърцето й го изживяваше така, сякаш стрела се бе забила в него, ала старите чувства не бяха пресъхнали, все още се отцеждаха.

Тя се доближи до парапета и се загледа в морето. Нощта беше студена, може би защото беше съблечена, но полюляващата се вода излъчваше топлина. Отговаря на името си Тих океан, помисли си тя безцелно. Подобно на Лос Анджелис, той се бе проснал, поклащайки се лениво в неизменните си граници, с които бе свикнал през дълго натрупваните години. Нищо не можеше да му повлияе, както нищо не можеше да промени и града. Той продължаваше да съществува и да всмуква жизненост, да я превръща в слънчев блясък и смог, в палмови дървета и мерцедеси, в мирис на пари, вдишван от всички като заместител на наркотик.