Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Импулсивно Даяна потопи глава под водата и отвори очи, сякаш така щеше да чува по-добре. Стори й се, че доста дълго напрягаше слуха си, преди пламналите бели дробове да й заповядат да изплува над повърхността. Не бе чула нищо, освен шума на водното течение — нещо като приглушен тътен, своеобразен, почти беззвучен, сякаш яростен зачатъчен рев на ентропия, който се дипли във вселената — територия извън властта на времето, където всички неща живеят и умират едновременно, разпознаваеми и безвластни.

Даяна се показа над повърхността и тръсна глава, за да изкара водата от очите и носа си и издиша. Изпълни я смътно чувство на поражение и тъга. Тя пое дълбоко нощния въздух и улови протегнатата ръка на Рубънс.

— Обичаш ли риболова? — попита я той, докато й подаваше пухкава тъмносиня кърпа. — Често влизам навътре в морето с тази лодка, за да ловя риба в дълбоки води. Много е подходяща за това.

— Не особено — отвърна Даяна и зарови глава в кърпата, за да изсуши косата си.

— Недей — спря я Рубенс и дръпна кърпата, преди тя да успее да я вдигне отново към главата си. Очите му блестяха на лунната светлина като ярки звезди. — Моля те!

Даяна вдигна поглед към него; стоеше неподвижно с дебелата кърпа, надиплена върху тънките й китки, сякаш се готвеше да извърши някакъв обред.

— Харесва ми косата ти, когато е мокра. Същинска морска сирена — изглеждаше леко развълнуван, докато говореше; после се обърна и разпери широко ръце: — Как я намираш?

Даяна огледа яхтата: една мачта, плоска палуба от тъмносин вълнообразен материал, съвършено гладък при кърмата. В ниското различи лъскавия покрив на бялата каюта.

— Много е красива — отбеляза тя. — А какво става, когато няма вятър?

Рубънс се усмихна.

— Под палубата е монтиран дизелов двигател. Обвивката му излиза от линията на кила. Така е по-стабилна в бурно време. Естествено, увеличава се и палубната площ.

С този разговор за яхтата моментното му смущение се стопи. Беше се облегнал удобно на парапета на палубата с кърпата около врата си, с гръб към сушата и протегнати напред крака.

— Не съм предполагала, че имаш яхта.

— И с право — засмя се той. — Тя се пази в дълбока тайна. От време на време просто изпитвам необходимост да избягам от всички и от всичко. Светският ми спорт е тенисът; хем помага на работата, хем ме отморява — той пак се разсмя жизнерадостно. — Нали ни знаеш мъжете; сприятеляваме се, леем пот заедно, хващаме загар от слънцето, поспречкваме се и веднага решаваме, че можем да си имаме доверие за цял живот. Това е нашият маджонг 6 6 Вид китайска игра с плочки като на домино. — Б.пр. .

Даяна подскочи като ужилена.

— Искаш да кажеш, че нас, жените ни бива за неща като маджонг.

— Е, аз, естествено, не разбирам от тези работи — пошегува се той. Но като видя изражението й, побърза да добави: — Виж какво, съвсем нямах предвид това. Аз само… За бога, Даяна, какви ги дрънкаме. Нали знам, че не си втора Бони Грифин.

Бони Грифин беше заместник-директор по административната част в „Парамаунт“ и Рубънс знаеше, че Даяна беше имала работа с нея по време на снимките на „Кралско червено“.

— Какво, по дяволите, означава това?

Рубънс разбра, че несъзнателно е налял масло в огъня, смятайки, че е вода, но в същото време не беше готов и да отстъпи.

— Много добре знаеш… и двамата знаем какво представлява тя. Падне ли й случай може да те направи на салата.

— И смяташ, че аз съм същата — очите й святкаха гневно, но обратно на очакванията, я правеха още по-желана.

— И през ум не ми е минавала подобна мисъл и ти добре го знаеш. Само исках да кажа, че… добре де, знаеш какво си говорят жените като се съберат.

— Не, не знам. Какво? — а всъщност знаеше.

— О, за бога, просто исках да кажа, че и при мъжете е същото. Не ми се сопвай така.

Известно време двамата се гледаха безмълвно. Наоколо водата се плискаше на малки вълни, сякаш дете си играеше с нея. Бордните съоръжения проскърцваха ритмично, като че ли шепнеха утешителна молитва, извикваха в съзнанието й образи от страната на сънищата и спомени от детството, ярки като светкавици, от летните дни и нощи в Кейп Код.

— Тя е страхотен администратор — заговори Рубънс, — но много трудно се работи с нея.

— То е само защото… — започна Даяна, но млъкна; яхтата се поклащаше с движението на водата. — Да, така е.

Той се усмихна и напрежението се стопи — сякаш тропическо течение се вряза в огромен леден блок. Стори й се, че той въздъхна, а може и да беше от вятъра, когато едрата му фигура изплува от сумрака и тръгна към нея — гъвкаво нощно създание, на което се бе натъкнала в късна доба.