Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Ние започнахме война… държа да подчертая — всички ние започнахме война за свобода и справедливост. Законното право на палестинците — да имат своя родина — им бе отнето от ционистките натрапници. Ние сме тук, за да си възвърнем земята, която по право ни принадлежи. ООП трябва да бъде призната от Израел и Съединените щати — такова е желанието на палестинския народ. Ние изразяваме неговата воля. Нашата земя трябва да ни бъде върната, хвърлените в затвора в Ерусалим тринайсет наши братя, подложени на мъчения от страна на ционистите, трябва да бъдат освободени. Настояваме да изпълните тези наши искания, иначе ще умрете. Но — той вдигна показалец, — ако се съгласите да ни помогнете, всичко ще бъде наред и никой от вас няма да пострада.

Отново обходи с поглед всички в стаята.

— Казвам се Ел-Калаам. Това е името, което най-често ще чувате занапред. И ако имате късмет… ако вашите правителства проявят разум… ще има да го благославяте, задето не е станало името на вашия екзекутор.

След тези думи той свали ръка от талията на Хедър и тя се спусна към Джеймс, който лежеше в полусъзнание на пода в краката на Рейчъл.

— Глупачка! Трябваше да ми се обадиш… дори и в студиото!

— Ами… нали знам какво ти е, когато си с Крис.

Тъмносините очи върху нежното овално лице на Маги Макдонъл бяха изпълнени с укор; порцелановата й кожа бе обсипана с нежни лунички. Дългата коса имаше цвят на карамел и беше тъй накъдрена, че изглеждаше като наелектризирана. Костите й бяха крехки като на птица — безупречна фигура на манекен, без нито една излишна извивка или тлъстина, които да нарушават плавните форми на плътта. Дрехата падаше по стройното й тяло на изящни гънки.

Изтощена, Даяна се отпусна на дивана, тапициран в светлозелена хаитска дамаска, и пое чашата с коктейл от водка и тоник, които Маги й приготви. Отпи огромна глътка, сякаш беше вода.

— Но това е сериозна работа — каза Маги, — дето си изгонила Марк, имам предвид… Да беше ми се обадила.

— По-добре се чувствах сама. Попаднах на прием у Берил Мартин.

— Сигурно си се отегчила до смърт.

— Ревнуваш, защото не си била поканена — подкачи я Даяна.

— Естествено, аз не съм звезда като теб — отвърна Маги и отиде да си налее нещо за пиене.

Даяна стисна устни. Имаше намерение да разкаже на Маги за нощта, прекарана с Рубънс, но се отказа. Спомни си за прямата му забележка: „Сега момичетата се превръщат в жени“. Върна се назад в спомените си. Запознаха се с Маги по време на набиране на актьори за малки роли за „Завръщане у дома“. Даяна наскоро беше пристигнала в Лос Анджелис и изпитваше огромна нужда да създава здрави приятелства, на каквито се бе радвала в Ню Йорк. И беше предубедена, че не бива да ги прави с хора, новопристигнали като нея.

— Аз съм от Сейнт Мери, Айова и този град ми е все още непознат — беше й казала Маги тогава.

Двете веднага си допаднаха. Маги пожела да узнае всичко за Ню Йорк — толкова мечтаела да го посети, но още не й се удал случай. Доброто им приятелство ги бе крепяло през дългите дни и още по-дългите нощи на провали и бездействие и ги бе предпазило да не разбият напълно живота си. Трябваше да изразят голямата си благодарност една на друга, но, колкото и да беше странно, никога не го направиха.

Даяна си спомни и онова мъгливо утро, когато се срещнаха в една от закусвалните „Макдоналдс“ и Маги изпадна в откровение. Тя беше рок маниачка. В Сейнт Мери отраснала с транзистор, залепен за ухото й, и с мечти за ослепителните мълнии, за гръмогласните крясъци на френетични младежи; изпитвала чувство, че хем е част от това, хем няма връзка с него.

— Снощи — заговори тя с глас, сякаш извикваше вълшебен дух — слушах на живо Крис Кър — и прихна да се смее като малко дете, увличайки и Даяна, която също се разсмя, без да разбира какво е толкова смешното. — Съставът „Хартбийтс“ снощи свири в Санта Моника. Боже мой, какви писъци бяха, когато Крис се появи, направо оглушителни… сякаш ураган се развихри. И аз си казах: това е ТОЙ. Музиката заливаше главата ми със свой собствен живот — живот, който аз й вдъхвах, защото без нея щях да полудея в Сейнт Мери сама с родителите си, отрудени и тъпи като галоши. И ето ти го сега мъжът, който, ме завладя, който разтуптя сърцето ми до болка. О, Господи, дойде ми в повече!

Очите на Маги, блестящи като мъниста, премитаха няколко пъти, сякаш картините продължаваха да се нижат зад тях.

— Първите звуци на музиката плиснаха с такава сила, че си казах: Ето този секс, какъвто всъщност е рокът, това е, от което ни предпазваха нашите родители от страх че може да ни увлече. Ала тъкмо тази музика ни помогна да излеем смътния си гняв, когато бяхме юноши, без дори да съзнаваме, че гневът е част от нас. Това е вид освобождаване… — очите й светнаха, като че ли беше на път да се разплаче.