Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

После се обърна и отминавайки умното лице на Ел Грековия „Евреин“ продължи по коридора.

Когато чу вратата да хлопва зад него, Даяна се свлече на колене, покри лице с длани и заплака — нещо, което не бе нравила от онези дълги дни и нощи в „Уайт Сидърс“. Отново усети вкус на гума в устата си и й се доповръща. Обгърна се с ръце, заклати се напред-назад и продължи да плаче, докато най подир заспа на килима, почти под тялото на морската сирена, която я гледаше със скръбните си очи.

Някъде в подсъзнанието си чувстваше колко объркана започва да става. Тъкмо затова в края на краищата се бе опитала да прелъсти Боунстийл и тъкмо затова бе рухнала напълно, когато той й отказа. Сега вече се увери, че е по-особена, по-различна от другите, но — а това тя не съзнаваше — само част от нея ликуваше от това издигане.

В Боби тя бе видяла последната житейска нишка, свързваща я с действителния свят на делничните хора, улисани във всекидневната си работа, както бе правила и тя навремето. Сега бе влязла в друг свят, и то напълно съзнателно, с отворени очи и с разтворени обятия. Ала пътят дотам бе тъй съблазнително кратък, тъй изпълнен с удоволствия, че тя се носеше все по-навътре в морето до този момент, когато бе отворила очи и бе видяла, че от брега нямаше и следа.

Боунстийл бе напълно прав. Той не е от нейния свят и с нейния опит да стигне до него по най-примитивния начин тя искаше да му покаже, както и на себе си, че е все още човешко същество. Думите на Мейър натрапчиво се връщаха в съзнанието й: „Кажи ми, ти ли се промени или хората около теб?“.

Това, което най-много я плашеше, беше, че не знаеше отговора. Как постъпва една икона? Подозираше, че мнозина преди нея са си задавали този въпрос и че онези, които не са могли да отговорят, не са се задържали дълго тук.

Когато Рубънс се върна, завари я просната върху дивана с полупълна чаша в ръка и бутилка „Столичная“, оставила засъхнали кръгове върху ниската масичка.

— По дяволите, Даяна, какво е станало между теб и онова ченге?

Тя го погледна с невменяем поглед и той се наведе и перна чашата, от слабата й хватка. Чашата се търкулна по дивана, падна върху килима с глух звук и остана да лежи върху тъмното петно, образувано от съдържанието й.

Рубънс се надвеси над Даяна.

— Помощникът на градинаря ми каза…

Ала Даяна вече плачеше толкова неудържимо и с такава страст се вкопчи в него, че ядът му бързо се стопи.

— Даяна — той няколко пъти прошепна името й, докато накрая силно я разтърси. — Какво е станало?

Но тя не можеше да му каже нищо.

Ел-Калаам започна с изваждането на нож. Хедър пристъпи крачка напред, ала Рита грубо я дръпна обратно и размаха пистолета си под носа й. После сложи показалец напреки на чувствените си устни, погледна Хедър в очите и поклати глава.

Ел-Калаам беше дал автоматичния си пистолет на Малагес, който стоеше малко встрани. От другата страна на стола Феси облизваше устни. Пръстът му галеше спусъка на оръжието. Устните му бяха полуотворени и през тях долиташе тежко дишане.

Ел-Калаам закрачи към Рейчъл. Блестящият връх на ножа му бе насочен към блузата й. Острието проблесна като мълния, когато попадна в силния лъч светлина.

Звукът от разрязан плат отекна силно в проточилата се тишина. Плътта на Рейчъл се откриваше все повече и повече под пръстите на Ел-Калаам, който бавно, на широки ленти, съдираха блузата й. Кожата на момичето лъщеше с матов блясък под светлината. Първо се оголиха раменете, после част от гръдния й кош. Рейчъл носеше под блузата си тънка камизола с презрамки. В средата между гърдите й имаше малка розова розичка.

— Готово — въздъхна Ел-Калаам и размаха ножа във въздуха. — Сега как е?

Очите му се заковаха в очите на Рейчъл. После погледът му се спусна към раменете й. Върхът на острието мина през светлина, сянка, пак през светлина и сряза едната презрамка на камизолата. Рейчъл ахна от уплаха. Ръцете й неволно се вдигнаха, за да прикрият оголената гръд, но Малагес ги върна в скута й. Раменете й трепереха. Погледът й беше насочен право пред нея.

— Я виж ти! — рече Ел-Калаам. — Какви хубави гърди. Какво ще кажеш, Малагес?

— Доста са малки за мен.

— Е, добре де, дай им малко време, Раул. Трябва да им дадеш малко време. Момичето сега се оформя. Още не е станало жена.

В дясното око на Рейчъл напираше сълза. Тя бликна, търкулна се по бузата й и капна върху опакото на ръката на Ел-Калаам. Той се усмихна.

— Това са детски гърди — каза Малагес. — Дай ги на Феси.