Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— О, седни, моля те — гласът му беше рязък. — Действаш ми на нервите, като те гледам права.

Мария беше в почивен ден; през прозореца Даяна видя помощника на мексиканския градинар вглъбено да обработва розовите храсти.

— Не мога да кажа, че много те харесвам — рече Даяна и седна срещу лейтенанта.

— Пък още не си ме изхвърлила.

— Знаеш защо. Без теб няма да мога да открия кой е убил Маги.

Той се надвеси през масата към нея.

— А това е много важно за теб, нали?

— Да.

— Защо?

— Беше ми приятелка.

— Приятелка, дрогирана отдавна, която, както излиза, те е лъгала непрестанно; която е завиждала на успеха ти, която е смятала, че имаш връзка с нейния приятел…

Даяна замахна и го зашлеви през лицето.

— Божичко, колко сте еднакви всички. Пъхате си носа навсякъде.

— Това ми е работата — отвърна той, без да помръдне. Лицето му почервеня там, където Даяна го бе ударила, ала в гласа му не се долови вълнение. — Аз съм вид боклукчия. Ровя се в мръсното бельо на всеки; душа изпражнения, защото в девет от десет случая тъкмо там откривам изродените копелета, които отнемат живота на другите. Можеш ли да схванеш логиката тук?

Тя извърна глава настрани.

— Отвратително е.

— Мисля, че е много по-отвратително, отколкото да стъпчеш някого с високите си токчета.

Очите й светнаха, когато се обърна да го погледне.

— Аз не правя подобно нещо.

— Не — рече той, — ти само си мислиш, че не го правиш.

— Изчезвай оттук! — Даяна скочи на крака и столът й се прекатури зад нея. — Не искам повече и очите ти да виждам!

Боунстийл се приближи до нея.

— И какво смяташ да правиш със случая Маги?

— Ще се оправя сама — облегна се на стената. — Не ме доближавай!

Тя понечи да го удари отново, но той хвана здраво китката й.

— Не ставай глупава — каза Боунстийл, докато се преборваше с нея. Почти я беше заклещил с тялото си и двамата дишаха тежко от усилието, с което се отбраняваха. — Ние имаме нужда един от друг.

Устните му бяха съвсем близо до нейните, погледите им се преплитаха. След миг устните му покриха нейните и Даяна почувства нарастващата му възбуда.

— Какво правиш? — успя да попита тя.

— На какво ти прилича?

Тя взе ръцете му в своите и ги отдалечи за момент от тялото си. Погледна го в очите и с изненада видя в тях отражението си. Видя собственото си желание той да я люби, не само защото го харесваше — това нямаше да й е достатъчно. Искаше неговата топлота, защото, за разлика от Рубънс, той не беше от нейния свят. А като навлезеше в нейния свят, щеше да потвърди, че тя е нещо повече от един образ. Понечи да го целуне, но забеляза, че лицето му е пребледняло, сякаш щеше да припадне. Чуваше запъхтяното му дишане. Изразът на лицето му обаче, сви стомаха й на ледена топка.

— Какво има, Боби?

— Не знам… наистина не знам. Аз… — той погледна ръцете си и ги отдръпна от тялото и — се улавям, че непрекъснато мисля за теб, фантазирам си… Дори в управлението, казвам ти, не престават да ме взимат на подбив… някои от момчетата ревнуват, защото знаят, че се виждаме.

Даяна се доближи още до него, разголените й гърди се притиснаха в ризата му.

— Толкова пъти съм си представял този момент. Какво ли би станало, ако… — Боунстийл сложи ръце върху раменете й. — Ето, че сега моментът дойде, а аз съм като парализиран. Виждам те само като огромната снимка от рекламния плакат и каквато беше в „Кралско червено“. Виждам те после пред себе си и… и съм напълно объркан. Изглежда не мога да разгранича единия образ от другия…

— Но аз съм от плът и кръв, Боби.

— Не — отвърна той и леко я избута по-далеч от себе си, — не си. Сега си нещо повече. Ти си един образ, една фантазия за милиони хора, един блян за не знам колко момчета. Вече си повече от плът и кръв.

Ръцете й обгърнаха врата му.

— Това са глупости и ти го знаеш.

Ала топката в стомаха растеше, стигна до кухината на гърдите й и Даяна имаше чувството, че ще експлодира. Какво става с мен, запита се тя.

— Не разбираш ли? — рече Боунстийл с измъчен глас. — Искам да те любя, а не мога. Ние сме от два различни свята. Аз не съм за твоето легло.

В този миг на Даяна й идеше да изкрещи, че тя е просто едно момиче от улицата, изплашено и само, но нещо безмилостно и неотменимо вътре в нея не й позволи да го стори. Тя свали ръце от врата му, захапвайки бузата си отвътре, за да не проговори. Извика от болка, а Боунстийл реши, че е от гняв и отстъпи назад.

— Съжалявам — рече той тихо. — Наистина съжалявам, Даяна.