Клайв Касслер - Изгубената империя

— Никакви — отвърна Сам. — Странна форма за монета.

— Може би от частен монетен двор?

— Възможно е. Ако е така, добра изработка. Хубави, добре изсечени ръбове, качествени детайли, солидна тежест…

Елиму се върна с декантираното вино, наля им по малко, изчака да кимнат одобрително и напълни чашите им. Това пино ноар беше южноафриканско — богато червено вино с нотки на карамфил, канела, индийско орехче и още нещо, което Сам не можеше да определи точно.

Реми отпи още веднъж и каза:

— Цикория.

В този момент телефонът на Сам иззвъня.

— Селма — каза той, като погледна екрана. — Добър вечер, Селма.

Реми се наведе напред, за да слуша.

— За мен е утро. Пийт и Уенди тъкмо дойдоха. Те се захващат с правната страна.

— Идеално.

— Нека позная: седите в „Екунду Кифару“ и гледате залеза.

— Хора с навици, какво да ни правиш — обади се Реми.

— Имаш ли новини? — попита Сам.

— Тази монета… Имате си нова загадка.

Сам видя, че приближава келнерът и я помоли да изчака. Поръчаха си „самакай ва кусонга“ и „вали“ — рибни крокети и ориз с чапати. За десерт си взеха „н’дизи но кстад“ — занзибарски яйчен крем с банани. Келнерът се отдалечи и Сам отново пусна телефона на високоговорител.

— Продължавай, Селма. Целите сме в слух.

— Монетата е изсечена някъде в началото на 90-те години на 17 век. Били са направени само петдесет такива и никога не са влизали официално в обръщение. Служили са по-скоро като символ на привързаност, ако мога така да се изразя. „Мария“ е част от „Санта Мария“, названието на френска общност на северния бряг на остров Реюнион.

— Не съм го чувала.

— Нищо чудно — успокои я Селма. — Това е съвсем малко островче на около шестстотин километра източно от Мадагаскар.

— Коя е жената? — поинтересува се Сам.

— Аделиз Молиньо, съпруга на Демон Молиньо, управник на Санта Мария от 1685 до 1701 г. Според разказите, за десетата им годишнина Демон наредил да претопят личните му запаси от злато и да изсекат от тях монети с образа на Аделиз.

— Ех, какъв жест — отбеляза Реми.

— Монетите е трябвало да символизират годините, които Демон се надявал да прекарат заедно преди смъртта си. Не бил далеч от истината. Починали по-малко от година един след друг, малко преди четирийсетата годишнина от брака си.

— А как тази монета се е оказала чак в Занзибар? — учуди се Сам.

— Тук истина и легенда се смесват. Чували сте за Джордж Буут, предполагам?

— Английският пират?

— Да. Повечето си време прекарвал в Индийския океан и Червено море. Започнал като мичман на борда на „Пеликан“ около 1696 г., а после се прехвърля на „Долфин“. През 1699 г. „Долфин“ е заловен от британски кораб близо до остров Реюнион. Част от екипажа се предали — други, сред които и Буут, избягали на Мадагаскар. Там Буут и друг един пиратски капитан на име Джон Боуен обединили сили и отвлекли „Спийкър“, четиристотин и петдесеттонен робовладелски кораб с петдесет оръдия. Избрали Буут за капитан и около 1700 г. той насочил кораба към Занзибар. Когато слезли на брега за провизии, групата била нападната от арабски войници. Буут бил убит, но Боуен оцелял. Той върнал „Спийкър“ в мадагаскарски води, а няколко години по-късно починал на остров Мавриций.

— Каза, че „Долфин“ бил заловен близо до остров Реюнион — повтори Сам. — Колко близо до Санта Мария?

— На няколко морски мили от брега. Според легендата Буут и екипажът му тъкмо се връщали от набег там.

— Отмъквайки монетите на Аделиз — довърши Реми.

— Да, така се говори. Същото пише и Демон Молиньо в официалната си жалба до Луи XIV, кралят на Франция.

— Да видим дали съм разбрал — рече Сам. — Буут и останалите бегълци от „Долфин“ взимат със себе си монетите на Аделиз, после се срещат с Боуен. Отвличат „Спийкър“ и се насочват към Занзибар, където… какво? Заравят съкровището си на остров Чумбе? Спускат го в плитчините, за да си го вземат по-късно?

— Или „Спийкър“ така и не се е спасил — допълни Реми. — Може разказите да грешат и той да е потънал в канала.

— Осланяме се на неясна формулировка — отвърна Селма. — Така или иначе, ясно е, че вашата монета е от тези на Аделиз.

— Въпросът е — онова камбаната на „Спийкър“ ли е? — рече Сам.

Занзибар

Бурята, разразила се над острова в малките часове, по зазоряване вече беше отминала. Въздухът беше чист и свеж, а росните листаци около бунгалото блещукаха. Сам и Реми седяха на задната веранда, в посока към плажа, и закусваха плодове, хляб, сирене и силно черно кафе. В дърветата наоколо цвърчаха скрити птички.