Клайв Касслер - Изгубената империя

Изведнъж един гекон с размерите на кутре се покачи по стола на Реми, претича през скута й, залъкатуши между чиниите на масата и накрая избяга по стола на Сам.

— Някъде е завил погрешно, като че ли — отбеляза Сам.

— Влечугите ме харесват — отвърна Реми.

Изпиха по още една чаша кафе, прибраха масата, приготвиха си раниците и слязоха на плажа, където бяха закотвили корабчето. Сам метна раниците през перилата и помогна на Реми да се качи.

— Котва? — извика тя.

— Ей сега.

Сам приклекна до пясъчната котва, оформена като свредел, освободи я и я подаде на Реми. Тя изчезна, а краката й затупкаха по палубата. След няколко секунди двигателят забръмча и запръска вода на празни обороти.

— Намали — извика Сам.

— Прието.

Когато чу перката да се върти, Сам се подпря на корпуса, зарови крака в пясъка и го избута навътре. Щом корабчето заплава свободно във водата, той се протегна, хвана се за най-ниската пръчка на перилата и се преметна на борда.

— Остров Чумбе? — обади се Реми от кабината.

— Остров Чумбе — потвърди Сам. — Имаме да разрешаваме загадка.

Бяха на няколко мили на северозапад от Затворническия остров, когато иззвъня сателитният телефон на Сам. Той седеше на палубата и подреждаше екипировката. Вдигна. Селма.

— Имам добри и не дотам добри новини — рече тя.

— Първо добрите.

— Според наредбите на танзанийското министерство на природните ресурси, мястото, на което сте намерили камбаната, се намира извън границите на резервата. Там няма риф, така че не е необходима протекция.

— А недотам добрите?

— Все пак важи законът за морските води — „без специални методи на изравяне“. Недоизяснено звучи, но ми се струва, че ще ви трябва нещо повече от хилки за тенис на маса. Пийт и Уенди проверяват как стои въпросът с добиване на разрешителни — съвсем дискретно, разбира се.

Двойката Пийт Джефкоут и Уенди Кордън — стройни руси калифорнийци с бронзов загар, бяха завършили съответно археология и социология и работеха като чираци на Селма.

— Хубаво, дръж ни в течение.

След като спряха за кратко на доковете в Стоун Таун, за да заредят гориво и провизии, продължиха надолу по каналите на занзибарските острови. Час и половина плаваха лениво, преди да стигнат до координатите на камбаната. Сам спусна котвата. Въздухът беше съвършено спокоен, небето — синьо и празно. Тъй като Занзибар се намираше непосредствено под Екватора, тук юли се падаше не през лятото, а през зимата и температурата нямаше да надвиши двайсет и шест-седем градуса. Чудесен ден за гмуркане. Сам вдигна на фала червеното знаме с бяла диагонална ивица — „Около съда има гмуркачи“ — и се присъедини към Реми на задната палуба.

— С кислород или шнорхели? — попита тя.

— Да започнем с шнорхелите. — Камбаната се намираше само на три метра под повърхността. — Да огледаме добре с какво си имаме работа, после ще преценим.

Също като предишния ден — и както в деветдесет процента от времето в Занзибар, — водата беше поразително бистра, с нюанси от тюркоазно до индигово синьо. Сам се прехвърли през планшира, последван от Реми. Двамата останаха няколко секунди на повърхността, докато мехурчетата и пяната се разсеят, после се гмурнаха. Когато стигнаха бялото пясъчно дъно, се обърнаха надясно и скоро стигнаха до наноса. Там отново се гмурнаха и се спуснаха до дъното покрай отвесната пясъчна стена. Спряха, коленичиха на дъното и забиха водолазните си ножове в пясъка, за да ги използват за хватки.

Пред тях бе началото на Мъртвата зона. Заради снощната буря не само се беше развълнувало течението в основния канал, но и се бяха насъбрали много отломки, които бяха заприличали на плътна сиво-кафява стена. Тя поне щеше да държи акулите встрани от плитчините. Лошото беше, че и от мястото си в момента усещаха теглещото ги течение.

Сам почука по шнорхела си и посочи с палец нагоре. Реми кимна.

Изплуваха на повърхността.

— Усети ли това? — попита Сам.

Реми кимна.

— Все едно някаква невидима ръка се опитва да ни хване.

— Стой близо до наноса.

— Ясно.

Гмурнаха се отново. На дъното Сам погледна екрана на джипиеса, ориентира се, посочи на юг и показа с пръсти на Реми: „десет метра“. Излязоха на повърхността и заплуваха натам. Сам водеше, като се едно око следеше джипиеса. Спря и посочи с показалец надолу.

Там, където преди бяха видели камбаната, сега нямаше нищо, освен кратер с формата на бъчва. Двамата разтревожено се огледаха. Реми първа забеляза извита вдлъбнатина по дъното на три метра вдясно от тях, свързана с друга подобна от линия като опашката на пепелянка. Проследиха повтарящия се десен и накрая, на около шест метра забелязаха тъмен силует. Камбаната.